Днес решихме да ходим на разходка с нашата баба и другата баба.

Зачакахме другата баба в уречения час, ама нея я няма и няма.  Показва се по някое време и невинно припомня, че нашата баба трябвало да я повика, а не да я чака. И се върна да се облича.

Продължихме да чакаме, но на нас с малката вятъра ни досади и решихме да си купим шапки. Казахме на нашата баба, че отиваме до левчето за шапки и шалчета и предложихме да дойдат след нас. Като излизаме от магазинчето обаче, ни баби, ни букови шуми, а ние с една шапка и едно шалче. Връщаме се в изходна позиция, но там няма и помен от бабите.

Нашата обаче е мобилна и даже носи телефона в себе си, и даже го чува, а и го вдига понякога. Този път го вдигна и ни увика. Къде сме се мотаели, те били вече на моста.

Брей, че вредни баби .... само да чуваха и инструкциите дето им давам!

Едва ги настигнахме, но и малката не беше никак въодушевена да върви с тях. Каза, че много бърборели, а тя искала да ходи на спокойствие. И е права. Разходката сред природата е заради природата и заради мълчанието, не за бърборене. Особенно пък на любимите им теми – болести и как да се предпазваме от тях.

Разбира се, малката също бърбори понякога, но не го прави непрестанно и от време на време изтърсва по някоя мъдрост, дето бабите никога няма да могат да измъдрят.

Днес, например, ми каза: „Мамо, благодаря ти, че ме разбра.” Аз веднага се прехласнах по изречението и започнах да и обяснявам, че е много красиво това, дето ми благодари, че я разбрах, защото хората толкова рядко се разбират един друг, че за всеки акт на разбиране трябва действително да си благодарим.

И се замислих как тази сутрин за сетен път преживях един акт на неразбиране и след като теглих наум една дълга и сложна по адрес на неразбиращия, си казах, че е крайно време да се самоосвободя от мисълта за него и да си позволя най-сетне да бъда себе си и да не ми пука.

Разходката беше хубава. Пътеката е на завет и беше топло и много приятно времето. Срещнахме още доста баби и няколко дядовци, които сглобяваха пейка. Не вървяхме с нашите баби, защото бяха досадни и ги настигнахме чак в горичка, където те прегръщаха брезички.

Похвърляхме камъни и лед в реката, омазахме с кал до ушите и после се прибрахме.