1

2

Когато се уговаряхме с Петер за престоя ми Унгария, той ме попита дали искам да знам къде е намислих да ме води. Аз казах, че предпочитам да е изненада.

Не знам как той успя да запази тайната за всяко следващо място, на което ме водеше, защото ако бях аз, нямаше да се стърпя и щях да му изпонаприкажа всичко още на първия ден. Което сега ме навежда на мисълта, че е било чудо някакво да не му изкопчам насилствено тайните. И добре, че не го направих, защото на няколко пъти бях приятно изненадана, а и на него му беше приятно да ме изненадва.

Разходките извън Будапеща стартираха на 27-ми. За този ден знаех, че ще отидем до границата със Словакия, ще я пресечем, за да обядваме там и толкоз. За сутринта обаче имаше изненада и едва когато се оказахме пред Парламента, разбрах, че става въпрос за предварително уговорено посещение там, и то с английско говорящ екскурзовод.

Любопитното още преди да влезем беше, че за граждани на европейския съюз такова посещение е напълно безплатно.  След това минахме през детектора и тръгнахме по червения килим, който този ден беше опънат специално за нас .... или поне така каза екскурзоводката.

Първото нещо, което ни показаха, беше макет на сградата от кибритени клечки, направен от едно унгарско семейство за 3 години. Макетът толкова се харесал на правителството, когато семейството им го подарило, че те на свой ред им подарили къща.

Доколкото си спомням фактите: сградата е най-голямата в страната и втората по големина сграда на параламент в Европа. Построена е за 19 години, доста повече от първоначално предвидените и е струвала майка си и баща си. Във фоайето има 6 колони подарени от шведския крал, които са уникални с това, че са направени от по един цялостен мраморен къс. Само на още едно място в света имало такива колони. Част от цветните стъкла са оригинални, защото по време на втората световна война някой се сетил да ги скрие подобаващо. Оригинална е и кралската корона. И то е толкова оригинална, че след като е попътувала из Европа и Америка след войната, кръстът отгоре и се е наклонил и след това никой не е посмял да го поправи, та така си седи и досега - на една страна.

Около залата за заседания пък под всеки прозорец има интересни улейчета с номера. Оказа се, че това са били местата за пурите на лордовете, които след като са пушили в почивките, са оставяли пурите си отвън и е трябвало само да запомнят номера на улейчето.

Не е разрешено да се правят снимки вътре в сградата, затова ето някои, които успях да намеря в нета и само една моя отвън:

 

 

Толкова за Парламента, ако не броим, че после пихме кафе в Парламент Кафе.

Беше време да потегляме за Естeргон. Така се казва града на границата със Словакия, през който минахме, за да видим базиликата и да хапнем в някой ресторант в Щурово /много готино име, нали!/. :)

Преди това само спряхме за малко на едно място, дето му забравих името, но е на един хълм близо до Дунав и има страхотна гледка към реката и отвъд ... или поне трябваше да има, ако не беше зима, и не беше струд и други някои такива неудобства. Това, разбира се, не попречи да направя някои страхотни снимки на въпросното място.

 

 

А когато слязохме до реката, дърветата изглеждаха така:





Това е Базиликата в Естергон, където живее главата на католическата църква на Унгария.



Дунав.



Ето и границата, която е само една чертичка на моста и флагове.

 


А това е ресторанчето в Щурово, дето си хапвахме свинско със зеле /повече свинското, по-малко зелето/ и варен хляб.



Обратно в Унгария.



И това е пак Базиликата, но от другата страна и по залез.




 

и аз по празниците:))) Някои от снимките са забележителни, а коментарът е идеален. Точно както го харесвам - малко сладко, малко люто, малко солено:)))
Има ли още?

Хареса ми разходката от първата част до последната. Това ли е последната?
Ходила съм в този красив град и имам прекрасни спомени.:))

Радвам се, че ти харесват.

Ще има още :)

Аз се надявам пак да ходя там, но първият път е незабравим :)

Сега ще пусна още една част :)