Не те намерих, затова спирам да те търся,

слънчев мой, усмихнат, ненагледен мой.

Мисля си, че може би и ти ме търсиш

зад всеки следващ и все по-остър завой,

че може би се разминаваме безкрайно

ти все на север крачиш,

а аз тичам, тичам на юг,

ти питаш морето, чайките,

аз - мишлето и сивия вълк

и все по-далеч и по-далеч един от друг,

забравили началото, за края слепи,

писнало ни е от самодостатъчност ...

Не ме намери, затова не ме търси

слънчев мой, усмихнат, ненагледен мой,

може би когато се откажем ....

 

прекрасно
не се намериха, но знаят че ги има,
ще се намерят в райската градина
или край някой водопад,
тя от тук, а той от другата страна,
ще протегнете ръце
и господ ще даде криле,
ще ви окъпят водни капки
и ще откриете любов.
благодаря за вдъхновението

Моля! Радвам се, че бях! :)

И много тъжно. :(