съм
като трагично поникнала
в пясъка
водна лилия
линея
но оставам
в капана-живот
неуместния
неудобния
невъзможно светлия
само
химерата-дъжд
се появява от нищото
и витае
над изстрадалите
изпадналите
но страхотно чисти
пространства
на собствената ми
мисъл