Лишила съм се от социален живот, от виртуален живот, а напоследък се лишавам и от реален живот. Все още мърдам с опашка, защото работя здраво, каня се да се включа в театралния живот и не съм загърбила литературата, философията и търсенето на човека със свещ, … но не е същото ….. като съвсем реалния живот ….

Не, че не се чувствам добре в собствената си реалност. Напоследък съм я фиксирала и обзавела добре, ако не броим самотата. Казвам си и, че когато не съм самотна пък не съм себе си и ако трябва да се избира между двете е по-добре да избереш частта със себе си, от колкото тази, без себе си.

Няма начин да минем обаче, без въпроса няма ли начин да сме с някой и ДА сме себе си. Иска ми се да вярвам, че някои успяват, защото ми се иска да вярвам, че може някой ден и аз да успея, но ….. пред вярата предпочитам фактите, а с такива все още не разполагам.

„Не можеш да имаш всичко”, ми казва той клишето, а аз казвам: „Искам всичко!” и това е.

Трябвало да се правят компромиси …. това пък някой ако ми го каже в лицето, ако не си събира после зъбите по паважа …. името ми да не е Мая.

Ако седнеш да правиш компромиси със себе си, не заслушаваш дъха дето излиза от устата ти.

Иначе, не казвам и че не е забавно в известна степен. Е, вярно, че сам си измисляш вицовете и сам ги казваш на себе си, но си се смееш … какво пък? Разказваш също сам на себе си истории от собствения ти живот – такива от миналото и текущи в момента. Сам залагаш срещу себе си за изхода на текущите и се напиваш от мъка, когато загубиш ….

Да, няма с кой дори една ракия пийнеш, а това е равносилно на трагедия …. макар и да не е трагедия само по себе си, но пък сутрин никога не те боли глава … Колко хубаво, а?

 

той е като вестник или списание

привет, наборе
всеки си пише сам кармата.
мачка живота и той му отвръща.
много е гадно да съм сам, дори и работата не върви.
постоянно си мислиш, че можеше да го промениш,
но за жалост живота те променя.

ами, да, де. аз затова съм казала, че съм се лишила и от социален, и от виртуален, а не от виртуален, който е социален ....
е, не, че в нета не твърдят, че има социални мрежи ...

привет
така е. всеки сам със собствените си ръце си кове съдбата.
куриоза е, че в пълно съзнание съм взимала всички решения, които са ме довели до тук и не съжалявам за нищо. не мисля, че нещата са можели да са по друг начин.
и какви са тези теории, че живота те променя? не трябва да има такова нещо - трябва ти да променяш живота. не му се давай!!! :)))

може да се поглезим с ракийка и салатка, колко му е, Майски ........!:)))))

хайде, набирай по-бързо, да почваме по-бързо :)

Ц ц ц ц! След една година плътно следейки този блог,прочетено и препрочитано доста често за пореден път не мога д аповярвам как е възможно някой толкоз да пише подобаващо релано на мойте разсъждения. Евала на всичко казано,написано и изразено. Добре че всяка твоя мисъл намира път да бъде споделена тук ..... света се нуждае от хора като теб..... айде наздраве Сънфлауър ю рок :)))))))))))))

Отдавна съм се отказала от общоприетите определения кое е реално и кое не е. Вървя си напред напълно в моята си реалност, като се включвам в "реалната реалност" или "съвсем реалния живот" :) както ти казваш, само доколкото е абсолютно наложително. Ако някой иска и устиска да ми бъде другарче и да върви до мен - в моята реалност - добре...ако не - пак добре...
"Затова човекът е човек, когато е сам" - беше писала преди време ;) Онзи пост и този не си ли противоречат?
Поздрави!

Хаха ... радвам се много, че така го възприемаш :)))

Абе, възможно е да си противоречат, защото аз си противореча понякога, но пък от друга страна .... защо да не търсим варианти човек хем да е сам, .... хем да не е съвсем сам, хем да е човек, хем да се разтича в една локва от удоволствие и самозабрава от време на време :))))

ама не ми пука вече! :) липсваш!:)

иначе и аз си липсвам даже понякога :)))))