Единствената ми грешка беше, че ги забелязвах. Че извиквах в реалността съществуването на нещо несъществуващо.  Аз си бях виновна.

Но каквото било било.  Трябваше ми време, за да се убедя в нещо, което винаги съм подозирала и сега съм свободна да правя със собствената си реалност каквото си искам и да допускам в нея, когото си искам. Може да рискувам да остана напълно сама в собствената си реалност, но това е далеч за предпочитане пред съжителство с призраци на хора.

Все ще се намерят няколко човека, които да са гостуващи за кратко, така че няма да е тотална самота. Ще ми правят компания  собствената ми лудост и лудостта на любимите ми писатели.  Също работата и детето.  Ще бъде прекрасно.

Ако е с много хора, става разпилян, защото се раздава, без да го усеща, понякога...
Слънчево настроение! :)

Когато край теб не остане абсолютно никой (детето/децата не се броят :) - тогава при теб слизат ангелите :) Те не обичат тарапаната :))
Тяхната компания е за предпочитане според мен :)