не знам за кой ли път

губя посоката

губя себе си

губя приоритетите ...

нишката на Ариадна

се изплъзва от ръцете ми

и свещта догаря

потъвам в космическа тъмнина

и се моля Бог да създаде отново света

да ми припомни коя съм

и каква беше целта на дългия път

няма да го питам за края

и няма да страдам

не за първи път се губя в нощта

просто ще поседна

съмненията ще стая

ще се надявам да има утре

и там да съм цяла

и може би малко по-добра*

*по-добра в смисъл на справяне с нещата от живота, а не в смисъл на добричка :)