В общи линии ми се реве. Мога да ревна и да текнат едни сълзи от тук до довечера, но предпочитам това упражнения да го правя по-нарядко и по-накъсо. В случая ми се реве най-вече защото съм такава невероятна глупачка понякога, че чак не знам да се побирам ли в кожата си още малко или да я напусна завинаги.

Опитвам се да си повдигна духа със разбиране на себе си и с самоуверения, че винаги съм правила това, което съм смятала за най-добре в момента и винаги съм оставяла другите около мен да си трошат главите точно по същия начин, по който аз троша моята, защото това е единственият начин някой да научи нещо ... включително аз, но трудно се повдига дух, който е на дъното .... поне за известен период от време.

О, аз ще се оправя, знам, че ще се оправя в края на краищата, но защо така си мъча сърцето е въпроса? Така, както знам, че ще се оправя, знаех и че сигурно ще се окажа в положението, в което съм сега още преди 5-6 месеца. Може и да съм направила тук-там нещо дори да предизвикам това положение .... макар че рядко е необходимо да мушиш пръст в колелото на живота и времето. Също така, и да знаеш как ще се развият нещата, това знание не винаги е продължено със знанието как да променим развоя на събитията. Като че човек може да промени нещо!

Дано е за добро! Дано е за добро! ... е мантрата за деня ....

Разбира се, позитивистът в мен може да намери хиляди позитиви на пложението .... но преди позитивите човек трябва да си се нареве ... да преживее и надживее страданието .... глупостта, жаждата за живот .... непримиримостта, лудостта, ада на самосъжалението и съжалението на другите ..... поредното подозрение, че не съм за този свят, но защо пък да не го превзема напук на недоразумението ....

Лудостта ми се завръща, но и свободата заедно с нея. Знаете ли я тази мисъл на Достоевски:

Може би е по-добре, че хората наскърбяват: поне избавят другите от нещастието да ги обичат...

Много хубава мисъл. Мисълта на годината. А Достоевски в момента го чета. Мислех, че не съм чела Братя Карамазови, но се оказа, че съм я чела ... поне до средата, до където съм в момента.

За да отклоня малко мисълта от себе си да кажа за Достоевски.

Какви образи само изгражда този човек! Невероятни! Вярно, че малко се увлича в подробности, многословие и т.н., но пък иначе .... на много малко други места могат да се видят описани такива драми на човешките чувства и взаимоотношения, такива многопластови, сложни и трагични герои. Не знам дали руската земя е раждала точно такива хора, но подозирам, че е . И всичко това наистина няма нищо общо със запада и произведенията на мнозинството западни писатели звучат като детски приказки за лека нощ в сравнение с Достоевски.

Като бях ученичка проявих интерес към него и вуйчо ми каза да не се захващам, защото нищо съм нямало да разбера. Е, предполагам, че е бил прав, защото много неща човек не може да възприеме никога на интелектуално ниво, ако не ги е преживял или не се е доближил до преживяването им. За да разбереш величието и трагизма на руската душа, трябва да имаш руска душа .... няма такъв народ .... макар че не знам сега точно как е ...

Е, аз и моят приятел Великото Съмнение се чудим дали си струва човек да се оставя така да бъде влачен и разкъсван от страстите си, колкото и висши и благородни да са те .... любов и тъй нататък ..... но пък от друга страна, ако човек се контролира и влага разум в чувствата си .... на какво заприличва? На един обикновен, задръстен еснаф? На посредствеността на върха на посредствеността?

Но страстите те довличат до трагедия в 100 от 100 случая. Това е трагедията на живота и добре, че Господ ни е вдъхнал божествена, творческа искра та сме измислили и комедията на живота, защото иначе щеше да е само Ад. Сега от време на време попадаме в Рая само и само Ада да стане още по-ужасен след това.

Но не Рая е комедията  ..... комедията е, че сега както ми иде да рева и да си посипвам главата с пепел в следващите 10 години, така и се смея истерично на себе си, на това каква идиотка съм и на това колко скъпо ми струва свободата и навика да се водя по страстите си ... .

Е, скоро ще навърша 40 .... може тогава да ми дойде акъла .... или да ми писне да се водя по акъла на други .... или пък да открия, че всичко до сега в живота ми е било прекрасно .... всичко, с всичките му радости и страдания и че всичко това все пак съм аз и си струвам ....

 

 

Да четем, прочее, Достоевски, там е казано всичко!
Чудовището

та може да попълня пропуските в дългите зимни вечери.
А Идиот мисля да я препрочета, защото ми е много любима. :)

Докато четях, направо се опитах мислено да се поставя на твое място. Гадно е, но всъщност, май е най-добре да вярваш в себе си! Забрави разни "доброжелатели" да те съветват - изобщо не ги слушай! Правила съм тази грешка и сега съжалявам за нея вече почти 10 години, яд ме е на самата мен! Защото сега живота ми щеше да е песен, а аз какво направих - послушах сто човека, самонавих се, че чувствата ми не са толкова важни и се прецаках! Осъзнах го веднага, щом видях гърба на този човек, с който се разделих! Щеше да е първият и единствен за мен и толкова много щях да съм щастлива! Слушай себе си, слушай сърцето си и остави съдбата да реши!

Разбира се, че си струваш, обичай себе си преди всичко, а за другите само ще си дойде, просто ги приеми с техните недостатъци, някои от които може да са ти навредили, но сигурно са ти били от някаква полза, били са малкия дявол, за да не дойде големият. Казват, че когато човек взима някакво решение трябва да участват сърцето и разумът в равни пропорции и тогава вероятността да се сгреши е много малка.
"Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си."

Беинса Дуно
Поздравявам те с днешния празник и нека вярата, надеждата и любовта останат в сърцето ти, на пук на враговете. Целувки!!!

ох, аз обикновено слушам сърцето си, но и то не е наясно с много неща - например елементарното оцеляване в джунглата на живота. то си знае "искам любов и нежност", но не знае, че трябва и да се яде и да се отглеждат деца и да се покриват разходи за какво ли не :)
а ти не гледай толкова назад ... щастието винаги може да е зад следващия завой :)

И аз това си го мисля за работата в хармония ...

Благодаря! Честит празник и на теб и все така да си усмихната и позитивна :)