На дъщерята на нощта

не и отива да е весела,

не и понася оптимизма,

а позитивистите са врагове.

За нея няма светло бъдеще;

цветята са в нюансите на сивото,

самотата и студът са ежедневие,

а романтиката сладко спи.

Единствената и утеха са звездите,

старата приятелка – Луната

и отраженията им в езерни води.

Сред чернотата, тя тъгува и се пита:

Дали някога ще имам детство?

Съществува ли Бог-Слънце

или това са само митове?