идват ми все едни несвързани мисли в главата и хич не ми се въвежда ред … предполагам, че е защото не мисля с разума си, който не е чак толкова зле по принцип, но аз много-много не му обръщам внимание, а със сърцето или нещо там в областта му … мисля си днес за очакванията … тези, дето будистите все ни набиват в главите, че не трябва да ги имаме, защото водят до разочарования … и вярно е, да му се не види … ако се остави човек на очакванията си, щял живот ще ходи нещастен и разочарован … не, че не съм виждала нещастни хора и без очаквания …. но пък от друга страна, ако човек не е нещастен и разочарован от време на време какво ще го дърпа напред? … какво сега, да благодаря на Бога за страданията, които ми изпраща? … ама аз знам и че страданията сама си ги избирам … често мога и изобщо да не ми пука, ако реша ….  чудя се днес да ми е гадно ли или да не ми е гадно … времето предразполага към гадно, но пък ми е вторият пълен почивен ден за лятото, което си отиде от тук вчера, и това предразполага към радост …. мъжете пак ме нервират, което предразполага към гадно и поредния въпрос „защо си ми изобщо ти?”, но пък детето ще се появи след малко и това предразполага към радост … също така „Братя Карамазови” ме чака на дивана … това е радостно, а по-късно с децата може да поиграем на бобчета – това пък е голям кеф :) ще се ориентирам към радостно, май, но това не пречи да пофилософствам … на темата за свободата пак, свободата не е за всеки … не всеки може да носи товара и и с право човек понякога се пита защо изобщо Бог ни я е дал – да ни измъчва може би …. тези, които са я избрали, и от мъката да се роди осъзнаване и напредък, може би? дали очаква само вяра се съмнявам, но ако вярата носи щастие …. хехе, то се е видяло, че любовта не е донесла щастие, та какво му остава на човек … да вярва в … невъзможното, че кое възможно му дава продължително удоволетворение ….. макар че знам ли … усилието да си себе си? …. но да се върнем към невъзможното – да, мечта е нужна на човека .. и то недостижима мечта …. няма да обяснявам сега защо, то е ясно … за който е ясно …

другото, което е нужно е … чувство за хумор, задължително чувство за хумор, че иначе ….

ох, вижда се, че мисленето е безсмислено ... що ли не взема да се потопя в света на литературното изкуство, в случая, което е по-истинско от живота ....