Аз все пак отидох на София Поетики 2010, защото ми беше изключително интересно да видя дали може да се получи купон, на който се четат стихотворения.

Беше ми интересно да видя и Ясен Атанасов  /на снимката/ на живо, защото тази година му станах голям фен и също така ми беше интересно да видя Насекомикс, само дето в последното не успях.

Събитието стартира към 17:20 и в първият блок петима наши автори, чиито произведения са били номинирани за национални литературни награди в периода между второто и третото издание на "София: Поетики"  четоха своя проза. На мен ми харесаха повечето парчета, само дето се попритесних за това, че детето беше с мен, а двама от авторите говореха за к*ве и вибратори, без да им мигне окото.

Ето един от малко по-приличните текстове, прочетен от Васил Георгиев:

 " play="true" loop="true" menu="true">

Видеоклиповете са качени в тюбето от сайта Аз чета.

Във вторият блок четоха поезия гостите на фестивала от Унгария, Гърция, Словения, Румъния и Турция.

Ето ги:

 

Беше малко странно да слушаш поезия в оригинал на език, от който бъкел не разбираш, но поне един от поетите го направи по такъв начин, че беше забавно – гръкът Василис Аманатидис беше изключително артистичен и ми беше удоволствие да го слушам. Разбира се, четоха се и преводите и стихотворението, което най-много ми хареса беше пак на Василис.

/Момчето с черната блуза на снимката горе е Василис./

Тук ще трябва да отбележа музикалното оформление по време на втората част. Разбрах, че групата се казва Трио в Рио /джазмените Росен Захариев - Роко, Валентин Геров и Георги Дончев/, но нищо не разбрах от музиката им. Аз, разбира се, съм пълен музикален инвалид и освен това съм от село, и освен това сигурно съм супер старомодна и необразована в тази област и все пак не можах да видя красотата в дисхармоничните звуци и това е.

Момчетата в съседство обаче също се провикнаха на няколко пъти да ги питат кога най-после ще спрат да си настройват инструментите.

По-нтатък, докато успях да остана, музиката си беше ок.

 

В началото ми се видя, че има малко хора,



но постепенно, с напредването на вечерта тревата пред сцената се изпълни с млади хора, които попийваха биричка и слушаха повече музиката, предполагам, но взе пак и поезията :)

 

Аз наблюдавах с едно око Ясен Атанасов и през цялото време си мислех, че трябва да отида да му стисна ръката, щото смятам „Свят за изпиване” за много добър роман. После си мислех, че такъв акт е млако откачен, но пък от друга страна, защо да не кажеш на някой, че му харесваш произведението. Това не ти е някоя банда с купища фенки, това е литература и извън литературните среди, колко хора четат?

Та, въпреки че впоследствие се засрамих от себе си, отидох и му стиснах ръката и му казах, че неговия роман е най-хубавият, който съм прочела това лято. После си тръгнах.
 

P.S. Днес разбрах, че наградата на фестивала е спечелил /след гласуване от публиката/ Ясен Василев.

огромна,бездарна,тъпняшка шега с изкуството,събрала лекета и графомани на един посредствен конкурсчец

щото много не разбирам и не обичам да съм негативна .... а и някои хора все пак се бяха постарали да напрвят нещо приятно и интересно ....
що се отнася до произведенията .... винаги съм имала чувството,че някои български артисти от мания да оригиналничат и да се покажат колко арт са отиват толкова далеч, че задминават изкуството направо и се оказват в някакво небрано, доста кисело грозде :)

Поздрав за добронамерения постинг. )))

Наистина гледах да е добронамерен :)))))

Но пак съм на морето...

Поздрави!

събрани по приятен повод, благодаря, че ме направи съпричастна
писмото комай съм го чувала преди година, на хасковската пролет

не съжалявай .... щом си на морето :)

да, дано има повече млади хора, които се интересуват от такива неща :)
а, иначе доста от поетите там ще носят вода на някои от поетите тук /визирам и теб :)/, ама .... карай :)))