хаосът на мислите

на съществото ми

е стихнал

не е режещ и

не е болящ

почти в хармония

със хаоса навън е

 

не,

че съм по-малко сама

но съм заедно

... понякога

на кратки мигновения

докосвам чуждата душа

капки обич и внимание

валят обилно

и позволяват да раста

 

 

 

Все се каня да напиша нещо в проза, но нямам време и нямам нерви и се налага да се задоволя с няколко изречения в нещо като поезия. Не, че имам и какво толкова да кажа, но кога имането какво да се каже е било причина за писане?

Тази година и с четенето имам затруднения. То, остави, че малко чета на хартия, ами даже и в интернет почти нямам време да чета. :)))) Добре, че тук имам трима-четирима любими автори, та не съм съвсем капо.

Вчера се видях с една англичанка, живееща тук /все още .... каза, че доста си заминали/, която по принцип доста харесвам и смятам за образована и интелигентна. Тъй като буквално нямаше с кой друг да споделя, и се похвалих че чета Моъм, а се оказа, че тя не е чувала за него.

Преди да съм прочела и една негова книга си спомням, че знаех името му от книги, които само бях виждала в библиотеката. Тъй като паметта ми е изключително къса .... особено за неща, които сметне за маловажни, не знам коя негова книга съм прочела първо, макар и много добре да знам кой ми препоръча „Души в окови”. Този път взех първия том с избрани съчинения, който ми попадна в библиотеката и въпреки че в него е „По острието на бръснача”, което съм чела, другите две ми бяха неизвестни.

Мисля да прочета всичко негово и ум не ми побира как Сара не беше и чувала за такъв автор. Ами в Уикипедия са споменати 30-тина филма, които са правени по негови книги и пиеси. Е, вярно, че само 4 са съвременни, но все пак .... /Гледахте ли „Цветния воал” с Едуард Нортън?/

Другото, което ме оздачава е, че доста от най-любимите ми автори са със ... нестандартна сексуална ориентация. Дали нестандартната сексуалност има нещо общо с гения или пък по-сложния живот, които се налага да водят провокира по-истински произведения? Или просто липсата на ограничения го довежда до експерименти с ... неочакван край. :)

 

Както и да е ... ето някои цитати:

 

 

·  ... ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това. — "Души в окови"

·  „Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш.“

·  „Винаги ме е удивявало защо хората се стремят толкова към запознанство със знаменити личности. Престижът, който завоювате, след като съобщите на своите приятели, че познавате някои известни личности, доказва единствено това, че самият вие сте твърде маловажен.“

·  „Има три правила за писането на романи. За съжаление никой не ги знае.“

·  Не знаеше какъв дълъг, каменист и виещ се край пропасти път трябва да измине навлизащият в живота, докто приеме реалността. Илюзия е, че младостта е щастлива, илюзия на онези, които са я загубили; младите страдат от безброй лъжливи представи, които са им били внушени, и всеки път, щом се докоснат до истината, тя ги наранява. Като че са жертви на заговор, защото книгите, които им се дават да четат - минали през подбор и затова пълни с идеализирани представи, както и нещата, които чуват от по-възрастните - хора, гледащи назад към миналото през розовата мъгла на забравата - ги подготвят за един недействителен живот. Те трябва сами да открият, че всичко прочетено и чуто е лъжа, лъжа и само лъжа, и всяко откритие е още един гвоздей, забиван в тялото им, разпънато на кръста на живота. Но странно - всеки преживява това горчиво разочарование, а после на свой ред допринася за изграждането на илюзии, несъзнателно тласкан от непреодолима вътрешна сила. — "Души в окови"

·  „Не ме е много грижа дали хората споделят моите мисли. Разбира се, смятам себе си за прав (инак не бих разсъждавал така), а другите за криви, но това, че са такива, изобщо не ме трогва. Не съм се вълнувал особено, когато съм откривал, че някое мое мнение се различава от това на мнозинството. До известна степен имам доверие в своя инстинкт.“

 

 

когато преди години прочетох "души в окови" реших че е задължително да науча английски, защото след като звучеше така на български как ли щеше да е на неговия си език :). Уви твойта Сара не е единствената която не го е чела, забелязала сам че за много от всички националности е абсолютно непознат това ме кара да си мисля че едно време а и сега тези които избираха какво да се преведе и продаде в станата се вoдят от неведоми мотиви.Уви има и шедьоври за които не се знaе дори :)
Завиждам ти че го четеш на английски аз така и не се престрашавам :)

Книгата вкъщи е на български всъщност, но преди малко свалих една на английски от нета и смятам да я прочета в оригинал дори да я намеря и на български.

А ти защо не се престрашаваш? Виж как започва гореспомената книга на английски - THE TREMBLING OF A LEAF:

The Pacific is inconstant and uncertain like the soul of man. Sometimes
it is grey like the English Channel off Beachy Head, with a heavy swell,
and sometimes it is rough, capped with white crests, and boisterous. It
is not so often that it is calm and blue. Then, indeed, the blue is
arrogant. The sun shines fiercely from an unclouded sky. The trade wind
gets into your blood and you are filled with an impatience for the
unknown.

Мисля, че не е труден за четене, а си струва, дяволски си струва да го прочетеш в оригинал.
А си мисля и, че не е толкова популярен, може бе защото не е автор подходящ за масовата публика. Много хора трудно ще го преглътнат. Във "Вино и баници" главният герой пише за роман на второстепенният герой, в който главната героиня в денят, в който е загубила детето си излиза навън, за да прекара нощта едва ли не с първият срещнат мъж. Впоследствие се оказва, че случката е взета от реалния живот на второстепенния герой. Колко хора ще приемат такова нещо?