Отдавна не съм писала просто така, да оставя думите да се излеят и да не ме интересува никой и нищо, преди и след.

А мисля, че първоначалната идея беше да пиша именно така. Уви, на твърде много хора казах за този блог, твърде радикално промених отношенията си с някои от тях, твърде много анонимници изляха бълвоч върху скромните ми и добронамерени писания ...

Чудя се защо ли ми пука ..... но факта е, че вече се въздържам да споделям много неща. Най-важните неща, фундаменталните промени и крайъгълните камъни в живота ми напоследък ....

От друга страна, разбира се, защо ли ми е да споделям фактите от живота си ...... вярно, че нещата се случват на база на мирогледа на човек, но по-интересен е предполагам мирогледа, отколкото сухия факт. Само дето мразя въздухарите, които много знаят да разсъждават на глас или на клавиатура, но после нищо не правят. Оказа се, че в крайна сметка съм човек на действието, а не на идеите и също така, че съм доста практична.

Преди време, когато един човек ми каза, че съм много практична едва не се обидих ..... Бог знае защо, ... сигурно ми се е искало да изглеждам някаква безнадеждна романтичка в неговите очи. Но, не! Никога не съм била особено романтична :))))).

Та, мисълта ми беше, че би било хубаво да представя доказателства, че това, което съм писала тук не е било празни думи, че всяко разсъждение съм го проверила на практика, всяка откритие съм го изстрадала, че всяко мое действие е породено от причини, които съм изследвала и съм се опитала да осъзная в дълбочина (понякога преди действието, но често и след него :)).

Но, както и да е. Ако имаше неутрален човек в реалния свят, пред който да разсъждавам на глас за тези неща, всичко щеше да е наред. За съжаление приятелката ми се премести в София и аз определено имам нужда от време на време да изпусна парата под формата на думи, думи, думи ... на екрана в случая :)

И ако оставим фактите от личния ми живот настрани засега, трябва да кажа, че през последните дни изследванията ми се въртят около идеите на либертарианството. Открих, че това е философията, която най ми приляга, след многогодишното ми залитане по езотерики разни. Оставам верен фен на дзен и изкуството да оцеляваш в тоя скапан живот, разбира се, но някои от първоначалнте ми идеалистични и псевдоромантични представи за света претърпяха промени.

Уморително е някак, независимо на колко години става човек, все да открива, че през последната петилетка/десетилетка/или Бог знае какъв период от време е бил дълбоко заблуден по отношение на това или онова, а най-вече на себе си. В това отношение съм си изключително и в излишък даже ... жена. Мъжете по-малко се заблуждават ... за себе си ... освен когато не са напълно заблудени за целия живот, Вселената и всичко останало, разбира се. Да им имам егоизма и практицизма. Ама най-сериозно го казвам!

Е, накрая ще се наложи за сетен път да побера вътре в себе си и да осигуря мирното съвместно съществуване на всичкото мъжко и женско /ин и ян, светлина и сянка, радост и тъга/, на което съм способна и да се опитам да създам една близка до реалността картина за себе си.

Няма време за повече заблуждения и фалшиви идеали. Аз трябва да съм аз и да продължа нататък.

 

 

P.S. Готината мисъл, която срещнах днес в нета е:

“Мисля -- следователно съм необвързана!” (“I think — therefore I’m single”. — Lizz Winstead)

:)))
 

Намерих я тук.

да живеят необвързаните...т.е. свободните !:)))) Хайдееее...изпусни парата.... !:)))
Прегръщам те !

"...да се опитам да създам една близка до реалността картина за себе си.Няма време за повече заблуждения и фалшиви идеали."
Рано или късно всеки стига до този извод.
Харесва ми епилога ти: “Мисля - следователно съм необвързана!”

За ден, за два, за три може без идеали, без мечти, без фантазии, но след това отново се завръщаме към същността си. Мисля, че нарцисите се раждат такива или се изграждат в ранна възраст, но може и да не съм права... Успех :)

ха, знаех си, че ще оцениш тази мисъл :)))

и на мен ми харесва. :)
що се отнася до реалната картина за себе си .... надявам се само, че е не съм стигнала до този извод твърде късно :)))

разбира се, че не можем без мечти и идеали. те са част от същността ни. но не бива да остават само в областта на имагинерното. мечтите трябва да се преследват всеки ден. трябват действия, не само думи и вяли разсъждения. това имам предвид. :)

Не, никога не е късно да бъдеш себе си, да можеш да ходиш по земята и да го съвместиш с летенето от време на време, ей така за разнообразие. Ти го можеше и по-рано, но отделяше повече време на летенето.

А как е Пролетта през лятото? :))))