Онзи ден се разхождах с едни цвички по полето и ми мина през ум, че ако настъпя някоя змия по опашката, лошо ми се пише.
После забравих и газих из едни ливади, после през мочурищата, накалях се до ушите, сънцето ме изсуши, та и преизсуши и надвечер, както си вървях през една изоставена нива ..... гледам пред мен един дебел прът с опашка. Наведох се да го разгледам по-отблизо и какво да видя! Онази змия, за която си помислих сутринта, че може да настъпя. :)
Беше едноцветна, кафяво-зелена и бавно се отдалечи. Реших, че е смок, въпреки че не разбирам особено от змии. Със сигурност не беше пепелянка, обаче.
Хвана ме яд, че не можах да я разгледам добре. Ако бях с по-свестни обувки, поне щях да се опитам да я последвам и да я разгледам. Змиите са ми слабост.
На прибиране умирах от желание да споделя с някой какво съм видяла и докато разказвах на Цеци, една бабичка ме чу и ми вика:
„О, аз сега ще ти кажа какво да правиш в такива случаи! Взимаш един по-дебел прът и първо я удряш силно през средата, за да не може да бяга. После я праскаш по главата и готово!”
Ох, ужас! Замълчах си! Тъкмо щях да разправям на Цеци колко съм се накефила, че съм я видяла, и колко ме е яд, че не съм я последвала, за да я разгледам по-отбизо.
14.06.2010 18:41
Иначе, знам,че високите обувки са за предпочитане .... явно въпреки адската жега ... :)