От тревогите понякога

забравям даровете

на Вселената.

Сънената усмивка

на хлапето,

топлите прегръдки

на любимия,

загрижените погледи

на мама,

закачките на тате

и факта,

че съм здрава.

Замислям се

за красотата на деня,

моментите,

отминали незабелязано.

Не бива нищо

да отива във забрава.

На всичките ни

трябва съвсем малко,

само капчица внимание.

И тук вече заваля: