Въпреки че поначало притежавам незлоблив, лек и весел характер, понякога и аз изпадам в депресии. И то какви депресии!
След като авантюристът в мен /правих си тест и излезе, че филмовият герой на който приличам най-много е ... Индиана Джоунс!!! :)))))/ направи поредната налудничава крачка напред, за която всички са ме предупреждавали, че ще завърши катастрофално, идва момент, в който се появават трудностите /които всички посъветвали ме дебело са подчератавали/ и аз леко се разколебавам.
Разколебавам се мълчаливо, дълбоко вътре в себе си и тайно плача. Не позволявам на никой да забележи колебанието ми, но аз си знам какво ми е в главата. Всички мрачни прогнози, описани ми в подробности от най-близките ми и невярващи в мен хора, се явяват в целия си тъмен блясък пред мен и за да не се побъркам, започвам да си измислям едни още по-тъмни изходи от евентуални ситуации. На близките ми им е бедна фантазията да измислят налудничавите крачки, които правя, а ако знаеха какви апокалиптични планове кроя по-късно, когато ме сграбчи Призрака на Съмненията, сигурно щяха да ме затворят в лудница.
Обаче аз се осъзнавам в един момент, че апокалиптичните прогнози са си само едни прогнози, а както каза метереолога по БиТиВи онзи ден: „Не гледайте картата, че показва толкова много валежи. Всъщност няма да е толкова зле.”
И въпреки че ми изглежда ужасно трудно точно в този момент, започвам да полагам усилия и да наслагвам някои розови краски върху черно-бялата картина на Апокалипсиса. След това се сещам за другите цветове и ..... /Апокалипсиса никога не е цветен./ След това си лягам, защото утрото е по-мъдро от вечерта и Призрака на Съмненията се плаши от него.
На сутринта нещата изглеждат по съвършено различен начин, въпреки че на практика нищо не се е променило.
Куриозът е, че когато дойде денят на Страшният Съд, който съм очаквала със свито сърце ..... може и да не го забележа, защото отдавна съм забравила Апокалипсиса, защото междувременно са се случили толкова много неща, случили са се някои чудеса, които мрачните ми прогнози от по-рано не са предвиждали по никакъв начин и ... в крайна сметка нищо чак толкова лошо не се случва.
Е, понякога и най-лошото се случва, но сякаш има много повече изходи от ситуацията, отколкото съм очаквала и ... пак не е чак толкова лошо.
Та, излиза, че Апокалипсиса е само в главите ни, когато се подведем по Разума и вярваме само на неговите способности да прогнозира Съдбата ни. Да, ама не. Най-често излиза, че Съдбата се вслушва и в сърцата ни, и твори разни чудеса, само и само да оцелеем и да се сбъднат най-съкровените ни мечти, до които може да се окаже в крайна сметка, че Самият Разум няма достъп.
Не знам дали това е доказателство, че Господ ни обича или просто идва да ни покаже, че ние трябва да се обичаме и да вярваме в чудеса. Вярата, обаче не е даденост, особено за хората, които искат да знаят, колкото се може повече. Познанието носи мъка, не вяра. Затова за знаещия вярата идва от усилие на волята и духа.
„Имай вяра” означава да се потрудиш сериозно. И ми се струва, че усилията, които трябва да положи духът, обикновено не са чак толкова големи, но по неразбираеми за мен причини много от хората по никакъв начин не са склонни да ги правят. По-лесно е да си невярващ.
Вчера я преобърнах в моя полза :)) т.е. "нанасянето на розовите краски" победи мрачните картини, пророкувани и предричани толкова старателно.
Няма начин - мисълта е материална - ако всички са те предупреждавали дълго, методично и старателно (всъщност достатъчно е да е само старателно, дълбоко убедени в своята правота), че нещо ще завърши катастрофално - ами естествено, че ще свърши катастрофално - и ще последват драматичните им вопли:"Ето на, ние нали ти казвахме! Ние сме правите, а ти си откачената!" :))) Обаче това е при условие, че ти не правиш нищо. Невъзможно е, абсурдно е да промениш хората и убежденията им за дадена ситуация...значи какво ти остава? Да противопоставиш на техните мисли своите мисли - положителни и още по-убедени от техните :) В никакъв случай да не се оставяш да те залее тяхната емоционална и ментална вълна...а дивашки, откачено, тъпо и упорито :) да си представяш отново, отново и отново единствено искания от тебе, положителния изход от ситуацията. Проверено многократно и за наглед невъзможни неща. Е, може да не стане 100% каквото си мечтал или да става по-дълго и по-трудно, отколкото си го мислил, но става - факт!
Всъщност знам, че всичко това си го знаеш, но аз да се изкажа :)))
Поздрави:)
Докато си убеден, че нещо е само "разните теории", то ще си остане наистина само теория на светлинни години от твоята лична реалност.
"по-добре е да не се пилеят нерви за неща, които не е ясно дали и как ще се случат" ??????????????????????????????????????????????????????????
Ако ти не изразходваш сили, време, дух, воля, мисли, нерви да случваш нещата в живота си - някой друг ти ги случва - това си е факт.
Дали и как ще се случат? Интересно, ама наистина ми е много интересно защо всички като излизат сутрин от къщи не се терзаят от мисълта дали и как ще се приберат довечера? Защо сутринта са толкова сигурни (по-скоро изобщо не се замислят за това), че изобщо ще се приберат и то точно по начина, по който са си мислели, че това ще стане? :) Всичко става в тоя живот...
Въпрос на нагласа и начин на мислене.
"трудно е да се практикува този съвет" не означава "невъзможно".
Това "практикуване" в никакъв случай не изключва емоциите. Напротив - мислите, подкрепени от силни емоции, са много по-силни.
"Практикуване" в случая ми звучи грубо и изкуствено. Това е просто начин на възприемане на нещата, начин на мислене и на живот - случва се естествено. Докато дишаш, едва ли си мислиш "Аз практикувам дишане".
Слънце,..." Познанието носи мъка, не вяра. Затова за знаещия вярата идва от усилие на волята и духа." - познанието носи знание (да ,това може да е и мъка, защото това знание може да разруши целия ти досегашен свят. Е, и? Каква е гаранцията, че досегашният ти свят е бил най-добрият възможен за тебе?). На знаещия просто не му трябва вяра. Ако знаеш, че ако си пъхнеш ръката в огъня, боли - за какво ти е да вярваш или да не вярваш в това. Така е и с всички Закони във Вселената. Ако самият ти не знаеш, остава ти да вярваш или да не вярваш в това, което ти говорят или правят за тебе другите.
Защо ли,като писах предишния коментар, имах чувството, че казваме едно и също, само че ти го казваш по-разгърнато и литературно? :)
