Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2010 09:12 - Сивата зона между Райската градина и Цивилизацията
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1894 Коментари: 4 Гласове:
4



Все живея покрай цивилизацията.

Случвало се е да направя крачка встрани, да вляза на нейна територия, да се окъпя в лъчите на културата и изкуството, на нормалните, цивилизовани човешки взаимоотношения, но винаги се налага да се връщам обратно.

Цивилизацията ми е от дясната страна.

От лявата ми страна е дивата природа. Невинността и невежеството на Райската градина преди Дървото на познанието. И на тази територия съм стъпвала. Не само стъпвала, а и полягала, чувствала съм се спокойна, чиста, у дома си.

В Райската градина обаче няма развитие. Както lion1234 каза миналият месец в Етюди за красотата;  Красотата като бездуховност:

„Защото духът, бидейки негация, винаги е неспокоен, следователно – дисхармоничен. Ако на красотата нищо не й липсва, то духът е в постоянен недостиг; ако красотата е това, което е, то духът никога не е това, което е и е обречен вечно да търси отговора на въпроса:,,Какво всъщност е?’’

Бях силно впечатлена от този текст, когато го прочетох, но още по-впечатлена съм сега, когато го изживявам.

В сивата зона между Цивилизацията и Райската градина обаче не е сиво. Защото там е постоянен недостиг. Недостига и цивилизованост, и божественост. Следователно сивата зона е високодуховна, ... освен ако не е дебилна и празна. Защото зоната е такава, каквито са хората, които я населяват. А около мен е пълно с такива, които нито виждат Цивилизацията, нито Райската градина. Сивата зона е единствено достъпната за тесният им взор и малките им мечти.

Всички сме набутани в сивата зона и тези, които виждат по-далеч страдат повече, но .... и (се) радват повече. И дисхармонията ги води към вечността в търсенето на ... отговора.

Не се чувствам удобно задълго ни в Райската градина, ни в Цивилизацията. Сивата зона е родният ми дом и местообитанието ми във вечността. Някъде там между чувствата и разума, между красотата и духът, душата ми се скита немила-недрага в търсене на себе си и на другите.

 



Тагове:   градина,   зона,   между,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ren - пиши ме и мене при дисхармоничните
28.05.2010 12:04
пиши ме и мене при дисхармоничните
цитирай
2. sunflower - и
31.05.2010 10:22
и многоликите, и талантливите, и .... :)))
цитирай
3. giminibilibob - Много ми хареса написаното,
31.05.2010 15:20
и аз се чувствам по същия начин, но никога не бих могла да го опиша толкова добре.
Благодаря!
цитирай
4. sunflower - И аз благодаря за отзива!
31.05.2010 16:02
На мен все ми се струва, че може и по-добре да се каже, но човек трябва да опитва колкото са му възможностите, пък дано ги развие към по-добро някой ден :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5599142
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031