За Великден не само софиянци заминаха по родните си места, ами и тези от родните им места заминаха по родните си места и градовете като цяло са опустели. Което е едната от добрите новини за празника.
Това, което не беше опустяло вчера и онзи ден са магазините и .... фризьорските салони.
Прибрах си детето вчера с неумито лице, защото онази вечер я били гримирали като Клеопатра и тя отказа да си измие грима. Не стига това, ами и тръгна с твърдото намерение да ме накара да я заведа на фризьор, за да я постригнат на черта, като последния път.
Хич не ми се занимаваше с тази работа, но нали тъжните и физиономии ми късат сърцето, а и реших, че няма да е зле да и намаля косата за лятото, та се съгласих. Обаче се изправихме пред проблем: фризьорските салони - пълни. Едната фризьорка каза да минем към четири, но когато минахме към четири тя работеше върху най-малко четири жени, които пушеха, докато чакаха да им станат косите умопомрачително красиви и просто дума не можеше да става за подстригване на хлапето.
Хеле има един фризьорски салон сравнително отскоро в квартала, та нямаше никой и се подстригнахме и двете, но заподозрях, че нямаше никой, защото мацката не умее да подстригва особено добре. Хлапето го направи (не, че беше много трудно да и тегли една черта), но мойта коса я докара до една много особена форма и никакви етажи не се виждат, а съм сигурна, че и казах .....
Както и да е, що се отнася до нашите прически, но ум не ми го побира за къде се гласяха всички тези мадами по фризьорските салони точно в този ден преди Великден. На църква ли искаха да ходят през нощта с нови глави? Мислят, че Господ ще им обърне повече внимание, ако са с по-красиви прически ли?
Или всичко това е заради безкрайните часове, които ще прекарат по масите с роднини и приятели?
Тази година и през ум не ми мина да ходя до черквата в 12. Преди ходехме ... и аз не знам защо .... да видим този и онзи, да се посмеем, леко подпийнали ... Последния път обаче беше такава блъсканица, че не само се уплаших да не ми запали косата някой, а и мислех, че ще припадна от висене права, защото нямаше излизане от двора.
Все си мисля, че ако имах възможност, щях да попитам всеки един в двора на църквата какво прави там .... и щях да си нося портативен детектор на лъжата.
От 30-40 човека, които са ми най-близки роднини само баба ми е искрено вярваща, а тя няма сили да ходи до черквата посред нощ.
Но, нищо. Днес все пак е светъл празник. Слънцето ярко пече и едно облаче не се забелязва по небето. При всички случаи ще е прекрасно човек да прекара деня навън, а не вързан за някоя маса. И дори някоя работа да свърши, съм сигурна, че Господ няма да му се сърди.
:)
))))))))))
