Вчера пролетта нахлу от всички страни и зимата се предаде без бой.
Аз я посрещнах на открито и въпреки че забравих да изтанцувам едно ... хоро около огъня, на който пекохме чушките и ... онези много вредни, но много вкусни свински проукти, дето вървят с чушките, танцувах около втория огън, .... за да го гася.
Да, цели два огъня запалихме вчера, но докато първият си беше съвсем контролиран, на подходящо за целта място, втория го предизвиках (хайде, да изгорим сухата трева!), без изобщо да имам на представа, за какво става въпрос.
Милото каза, че всъщност изобщо не било страшно, защото от едната старана имало асфалт, от другата поток и нямало къде да отиде огъня, Да, обаче като духна оня ми ти пролетен вятър и цялата миналогодишна трева в югоизточната част на двора като пламна във високи пламъци и прескочи оградата, сърцето ми спря и вече се виждах как докладвам на пожарникарите.
За щастие, от другата страна имаше път с много ниска суха трева и огъня се загаси от самосебе си. Или почти от самосебе си, щото потанцувах малко върху краищата му.
Що се отнася до наветрената страна, там имаше още доста висока суха трева и се наложи да гасим с една лопата като хвърляме земя върху пламъците, а аз се сетих и да оскубя тревата от единия край, за да няма какво повече да гори.
Не, че ни коства кой знае какви усилия и сега приемам, че не е било страшно, но в първия момент .... усетих как паниката ме завладява. Ами, това си е природна стихия и вятърът понякога обръща посоката си и не знаеш какво може да стане.
Е, поне аз не знаех и бях много щастлива от хепи енда, и се заклех повече никога да не си правя такива експерименти. Да не говорим, че хлапето беше с нас и то много се уплаши по някое време.
Но, всичко е добре, когато свършва добре и ние се прибрахме по живо по здраво, без да се налага да пишем обяснения в пожарната.
21.03.2010 14:28
спомням си веднъж как с братовчед ми си играехме на супергерой и пироман в двора на една близка до вкъщи детска градина. Той палеше тревата, аз отивах и я сушах, хващах го и така цикъла свършваше. Но веднъж се забавих малко повече и тревата лумна, не можехме да я изгасим с крака, а огънят се разрасна. С него наистина се изплашихме, защото цялата трева наоколо беше суха, и знаехме, че огънят ще продължи, а супер близо е и самата детска градина, през погледа ми сигурно се е появила картината как цялата ще изгори...
Но нали сме деца на телевизията и сме гледали такова нещо, свалих си грейката и с нея почнах да тупам върху огъня, който, да кажем вече беше образувал 1 метър диаметър изгорена трева. Все пак го изкасихме и се прибрахме вкъщи... След няколко години мисля, че минавахме оттам и се подсмихнахме един на друг като си спомнихме за случката - как щяхме да изгорим детската градина...
