Пак е петък и пак се чудя как съм издържала на натоварването тази седмица, но поне не ми се реве. :)

Пък и как да му се реве на човек при цялото това слънце и настъпваща пролет? Да не говорим, че още нищо не е загубено и от другата седмица идва помощ.

Та, с две думи, съм спокойна и доволна от себе си, че тези дни извърших някои невъзможни неща и още по-невъзможни ми предстои да извърша.

Като казвам невъзможни, разбира се, нямам предвид буквално невъзможни неща, а онези, които хората мислят за „невъзможни”, докато внезапно не се окаже, че някой друг не само, че ги е извършил, а и продължава да ги извършва и печели много повече от тях, отколкото поклонниците на конвенционалното печелят от конвенционалния труд или конвенционалните забавления.

„Think out of the box” се опита да ме посъветва един консервативен англичанин, в най-хубавия, английски смисъл на консервативното, разбира се. Защото консервативното си има своята романтика и очарование, но не и за притежаващите приключенски дух и търсещите новото .... новите проблеми, имам предвид. :)

Изпълнена с приключенски дух съм била винаги до там, че и изпълнения с приключения живот ми омръзна и сега търся някаква конвенционалност, в която да се покрия за малко поне и да видя как е. Защо да няма авантюризъм в опита да водиш обикновен живот?

И какво е обикновен живот, като познавам толкова много .... необикновени откачалки?

А моите лудости? А лудостите на близките ми?

А този луд, луд свят? :)))))

 

Има, има авантюризъм в опита да водиш обикновен живот. И приключението, могат да оценят само склонните, принципно, към приключение души. В най-добрия смисъл на словосъчетанието: склонни към приключения. Животът им е толкова разнообразен, че в еднообразното, откриват още един цвят към картинката.

дето приключението могат да оценят само склонните към приключения ... не се бях сетила. така е. мрънкащия анти-авантюрист (не знам думата как е) и в най-голямото приключение ще види само праха, жегата и умората, примерно :)))

Точно така си е:) За това и да изпъкне образа на авантюриста, слагат по филмите, един поддържащ герой, анти-авантюрист. Първият пример, който ми идва наум е от Индиана Джоунс - 2: до него разкошната, но склонна към приключения от съвсем друг род, блондинка. И не само във филмите: до Дон Кихот е Санчо Панса. Хубаво е, че в живота не е задължително:))))

Ти да видиш сега като се развърти, какво зелено чудо ще направи само
за месец. Честита пролет и цяла година да ти е хубаво и влюбено :)))
Ела да се потопиш в моята цветна градина и всичко ще ти мине :))))

Ще я наблюдавам внимателно .... пролетта :)

Много интересен нюанс: действително, когато авантюризмът се превърне в норма, съотнесен с него обикновеният живот се превръща в интересно изключение. Правилно добавя cefulesteven обаче, че това положение е валидно само за хора, които по ,,природа'' са с приключенски, неконвенционален дух, защото тъкмо последният е изключително чувствителен към всяка промяна, към новото.

:)