Прочетен: 2121 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 08.03.2010 15:29
исках да кажа нещо днес, ама да не е само „Честит празник”, защото не обичам да казвам неща, които всички казват, въпреки че какво лошо има в „Честит празник”, „Честит празник”, „Честит празник”, „Честит празник” или „Да си жива и здрава и всички да са живи и здрави, усмихнати, щастливи с помощни средства и щастливи без помощни средства.” - това със средствата само аз го вмъквам днес, все пак да отбележа любовта си към оригиналниченето и глезенето, но днес мога да се поглезя с чиста съвест, не че съвестта ми е мръсна, когато се глезя в други дни и не че съм чак такъв почитател на този празник, който донякъде считам комунистически, но пък и защо да не празнува човек за това, че е жена … от друга страна ….
аз тази година имам и други поводи да празнувам и също така очаквам да имам още други поводи да празнувам и въпреки че си налагам да мълча за някои тук, се надявам да имам възможност да се похваля за други спокойно
не ми се отдава напоследък много-много блогването и то не само защото нямам много свободно време, но няма и много какво да кажа, сякаш съм си изяснила доста неща за себе си и все по-малко въпроси си задавам за живота, вселената и всичко останало, което обаче може и да е зле, защото може да съм се втурнала в още някоя огромна заблуда, но край на илюзиите няма, тъй че няма какво да им се плашим чак толкоз – нещата от живота, Майа и т.н.
чух обаче едно сладко твърдение тези дни: „Колкото по-голямо съмнението, толкова по-дълбоко осъзнаването” – хехе, вярно донякъде, ама като знам колко е полезно да си сложиш капаците и да вървиш смело напред подир мечтата си; съмненията могат да предизвикат и дълбоко осъзнаване, но по-често ми се струва, че водят до тъпчене на едно място и страх от промяна на статуквото … изглежда човек трябва балансирано и целенасочено да си поставя сам капаците от време на време, за да може да продължи напред …. си мисля сега, но утре може да мисля и друго …. защото съмненията никога не ме напускат и наистина има нещо положително в това и ми хареса какво каза Хипатия на онзи свой бивш ученик: „Синесий, ти не поставяш под съмнение това, в което вярваш.Просто не можеш. Но аз трябва да се съмнявам.”
не, че се сравнявам с първата жена с големи заслуги към физиката, математиката, философията и астрономията, ако цитирам Уикипедия, но и аз съм жена и тези науки са ме привличали … хареса ми и начина, по който Аменабар представя християните, писнало ми е от филми дето пускат около Коледа и Великден, представящи мъченичеството на Исус и последователите му, без да се появява и намек какво са правили по-късните му последователи не само през Средновековието, а и в доста по-ранни години като 415 в Александрия, когато:
„Гипатия возвращалась домой в носилках. На одной из улиц, поблизости от церкви Кесарион, стоящей у моря, дорогу ей вдруг преградили монахи. В мгновение ока по чьему-то сигналу на улицу высыпала толпа нитрийских пустынников и парабалан. Ими распоряжался чтец. Петр. Гипатию подстерегли. Засада. Бесполезно кричать и звать на помощь. Она окружена стеной неумолимых врагов. В руках у них камни, палки, куски черепицы, острые раковины, подобранные на берегу...
Ее стащили с носилок, швырнули на землю, поволокли к церкви. Там - в священнейшем для каждого христианина месте! - монахи, сорвав с нее одежды, принялись ее бить. Гипатию били нещадно, били с исступлением, били остервенелые фанатики, били, когда она давно уже была мертвой,
Останки ее выволокли из церкви и потащили на площадь, где заранее был разожжен огромный костер.
Страшная весть повергла Ореста в смятение. Гипатию убили и бросили в огонь!
Префект Александрии был сломлен. Он не рискнул даже послать в Константинополь доклад о случившемся. Убийство. Гипатии, по словам одного летописца, "угасило вражду" между Кириллом и Орестом. Префект решил, пока не поздно, помириться с епископом. Он признал себя побежденным.
Кирилл стал безраздельным властителем Александрии.
Это произошло в 415 году, в месяце марте, во время великого поста.”
намерих горното на http://www.allbest.ru/ и бях много доволна да го прочета, защото обичам да се осведомявам за историческите факти около някой исторически филм, Аменабар си е позволил да измисли любовните истории във филма, за да го направи малко по-пикантен, предполагам, но що се отнася до християните много точно ги е изтипосал и ….. не ми се говори повече по темата точно днес, но препоръчвам „Агора” на всяка жена :)
Честит празник! :)
Светите мъченици Трофим, Теофил и още 13...
Съмнения в църквата
(без зеленото естествено)
08.03.2010 22:15
Направо страховито бяло беше, но .... така сме и жените понякога :)
оказа се, че не са запазени нейни произведения, но се знае, че за времето си е била много известна и хората от Александрия са се гордеели с нея .... докато някой си Кирил не я обявил за вещица ....
