Късият ще започне да свършва следващата седмица, а женският ще донесе светлина, ако не топлина. Четвъртият, се надявам обаче да изрита зимата дори от нашите надморски височини и да донесе малко живот.

 

Не казвам, че тази зима е лоша, въпреки студовете и снега, но започвам да се чувствам твърде затворена. В комбинация със стреса от работата и стреса от връзката, на моменти отчетливо полудявам и имам нужда лудостта да избие нанякъде. Може би и затова пак ми се приписа.

 

Вчера ударих и една водка, но единствения ефект беше жаждата на сутринта. Всъщност беше ми весело тази сутрин, та може водката да е имала по-силен и по-продължителен ефект, отколкото предполагам или просто усещам  сезона на птичките и пчеличките.

 

Тази година 14-ти феврури беше и китайската Нова Година, както установих със закъснение и пропуснах да отпразнувам, но тук и два празника накуп си бяха достатъчно. Достатъчно да довлекат проблеми на следващия ден, защото коктейла „любов и вино” трябва да се смесва внимателно. Също така и „любов и неувереност в себе си”.

 

Другото весело нещо от вчера беше краят на „Любов по време на холера”. Това е книгата, за която най-малко съм очаквала да има хепи енд. Маркес ме изигра по един много елегантен начин и не вярвам образите на Флорентино и Фермина да се изличат лесно от паметта ми. А това е голямо постижение, защото повечето неща лесно се изличават от паметта ми. :)

 

щото хич не са ми по вкуса главоболията,затуй съм дала и на любовта и на виното"свободно" и си живея живота...на грейпфурти.кеф голям,и главоболия-нула.
:)))

но има един дявол в мен, който все ме забърква в неприятности накрая. само ако разбера от къде се е взел .... :)

все едно ми четеш мислите! При мен само че, вместо водка бяха две чаши червено вино, в резултат на което закъснях за работа. Дано по-скоро да светне слънце, че много ме измори тази зима.

абе, февруари ми се вижда проклет месец. сигурно затова някой го е направил да е най-къс, та да минава по-бързо. наистина много се радвам, че следващата му седмица е последната :)

i az! I az!!!

с този хепиенд се срещнах преди повече от десет години, и повярвай ми, все така е ярък. а образите от книгата непрекъснато се връщат в мен и ги преоткривам. за мен това си остава най-великия любовен роман на всички времена. маркес-мрачен и оптимистичен, ей затова го харесвам