Денят започна катастрофално.

На пръв поглед едно просто успиване, но то довлече със себе си проблеми като успиване на детето, изпускане на автобус, защо проклетия телефон не звъня, да не забравя нещо, от къде да започна с работата, натрупана от липсата ми в петък, къде се намирам и какво правя изобщо …. плюс мърморене от милото във връзка с някои мои действия през уикенда.

Обаче аз бавно изпълзях от суматохата на утринта и въпреки, че към обяд нещата не изглеждаха много по-розови, следобяда го докарах до един почти нормален работен ден.

Основните проблеми, които останаха да висят са трудната комуникация с хора, на които държа и почти невъзможната комуникация с хора, на които изобщо не държа, но се налага да … докладвам.

Понякога си мисля, че ако се решат проблемите с комуникацията, ще се решат всички проблеми на хората. Само че, колкото хора има на този свят, толкова видове комуникации, та …. просто няма такъв софтуер.

Все пак, благодарение на по един-двама души в основните области от Моят свят, все още мърдам и не са ме бутнали в някой изолатор.

Не мога да оставя всяка надежда. В редките случаи, в които се получава, разбирането е щастие неземно и основите на любовта.

Ето какво си припомних днес:

 

но ми се случи най шибания понеделник на света

отколкото започна.

ама нищо, и най-черните понеделници на света накрая свършват :)

...10 dni sa si dosta vreme i niama kak da ne dokarat edin cheren ponedelnik...snega li te zatrupa...

:) много работа и малко нет.
е, все пак се радвам, че те накараха да се обадиш :)))