когато ми е мъчно
без причина
знам
че тъгата на Вселената
се просмуква у мен
и капе върху
сърцето ми

тя ще го напои
ще му вдъхне живот
ще създаде
онзи неповторим аромат
от смесване
на малкото
... със Голямото

Прекрасно, напоене вдъхване с Живот! :)))

ако нямаше голяма тъга, нямаше да има и голяма радост :)

Не питайте, приятели, защо тъй често плача,
защо пред светлината аз предпочитам здрача.
Не искам да се видят сълзите в очите ми,
не искам да ме питат злорадо-неприкрито...

Понякога си мисля - сълза съм аз самата,
отронена от някоя вселена непозната,
преминала през времена, пространства, разстояния,
събрала в себе си скръбта и вечното страдание.

Понякога си мисля - Бог ме е изплакал
и ме е запокитил в бездната на мрака -
болките човешки смирено да погълна
и - пречистена и свята - при Него да се върна.

Тъжно е, но е хубаво! :)