февруари в бяло
в бяло иска и
душата ми
но не на смрачаване
уморявам се
от дъжд на вятър
и особено на сняг
не ми се газят
преспите на
въпиюща безхарактерност
и пещите за срам
не ми се влачат
не съм Сизиф
с железен камък
обикновен Сизиф съм
обикновено крача
през джунглата
на екс-соца
преди демокрацията
след щастливото детство
но гледам напред
през мъглата
и смятам да го надвия
този живот
аз казах

камъкът ти е обикновен...
по необикновен начин.

но понякога изобщо не го виждам :)

така се случва обикновено с необикновеностите -не винаги са очевадно видими