В началото бе словото
и словото бе у човека.
Зараждаше се в сърцето,
издигаше се полека,
търсеше си пътека.
Когато се спираше
на буца приличаше
и засядаше в гърлото.
Там и умираше.
По него умираше
.... и човека.

Няма, просто няма какво да се каже повече, Съни!
Това е истината. С печалта й.

е за предпочитане пред празните приказки, но иначе си е ... смърт.
Не съм ли говорил, не съм и живял :))))