Постинг
08.01.2010 11:37 -
Спомени
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1165 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.01.2010 11:39
Прочетен: 1165 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 08.01.2010 11:39
Ако спомените топлят на старини, няма да умра студена. Нищо, че крайниците ми и сега често са по-от-към-студената-страна и че в крайна сметка все ще изстине …. тялото ми. Позволявам си да се надявам, че огненият ми дух ще остане да съществува там някъде, но ... знае ли човек ...
Та, имам си спомени ... и с годините все по-топли стават. Изчистват се от всички предразсъдъци и чувства за съмнение и вина, засияват в целия си блясък на изпитаното в момента удоволствие, въпиюща радост или всепоглъщаща болка.
Вече не се опитвам да оценя събитията по каквито и да било критерии. Те са това, което се е случило, то си е имало причини, дори и да не съм ги осъзнавала тогава или сега, то е имало проследствия, каквито и в момента сигурно не мога да си представя и може и никога да не мога.
Вярно е, че се опитвам винаги да си обяснявам събитията, опитвам се да намеря логическа връзка между тях и някакъв логичен завършек. Случвало се е неведнъж и да предвидя завършека, но може да е просто следствие от това, че допускам всички възможни завършеци. И все пак, подозирам, че обясненията ще ме топлят по-малко от спомените за случилото се.
Куриоза е, че въпреки напредващата към средата на живота ми възраст, имам спомени за изключително вълнуващи моменти от последните няколко години. Човек ще рече, че животът му е по-вълнуващ и изпълнен с приключения на младини, но не е съвсем така. Поне не за всички.
Може би на младини човек е твърде фокусиран върху собствените си преживявания и не може да погледне ситуацията отстрани. Някои ситуации са изключително смешни отстрани и не са така болезнени, ако можем да ги погледнем по този начин.
Също така все повече излиза на преден план афтъртейста на събитието. И не само това, което остава като усещане у мен, а да виждам какво остава като усещане и у другия. Някои ужасяващи на пръв поглед събития не оставят толкова горчив вкус в устата в крайна сметка. Е, видно е и как някои от оценяваните в миналото като най-хубави моменти в живота, могат да свършат катастрофално, но пък в спомена за онзи отрязък от време, в което те са били най-хубавите, си остават най-хубавите.
С времето и катастрофите не изглеждат чак толкова катастрофално. Илюзиите - също.
Като че ли от нас зависи призраците от миналото да се превърнат в ангели, които са ни подпомагали в пътя.
Може би дължим благодарност и на най-големите си врагове .... може би най-много на тях.
Може би дължим благодарност на предателите, защото са ни помогнали да не предадем себе си.
Може би дължим благодарност на Егото си, което ни е довлякло до състоянието, в което сме и сме доволни донякъде и ще ни води още напред.
Мисля, че особено дължим благодарност на Егото си, затова, че ни помага да отстояваме това, което сме, вместо да се размием в масата .... , в калта. Трябва да се грижим за него. От него са ни и спомените ..... там, където сме се сблъскали с друго его и сме победили или сме паднали. Тайните и явни сблъсъци .... в тях е истината и от тях са спомените. :)
Та, имам си спомени ... и с годините все по-топли стават. Изчистват се от всички предразсъдъци и чувства за съмнение и вина, засияват в целия си блясък на изпитаното в момента удоволствие, въпиюща радост или всепоглъщаща болка.
Вече не се опитвам да оценя събитията по каквито и да било критерии. Те са това, което се е случило, то си е имало причини, дори и да не съм ги осъзнавала тогава или сега, то е имало проследствия, каквито и в момента сигурно не мога да си представя и може и никога да не мога.
Вярно е, че се опитвам винаги да си обяснявам събитията, опитвам се да намеря логическа връзка между тях и някакъв логичен завършек. Случвало се е неведнъж и да предвидя завършека, но може да е просто следствие от това, че допускам всички възможни завършеци. И все пак, подозирам, че обясненията ще ме топлят по-малко от спомените за случилото се.
Куриоза е, че въпреки напредващата към средата на живота ми възраст, имам спомени за изключително вълнуващи моменти от последните няколко години. Човек ще рече, че животът му е по-вълнуващ и изпълнен с приключения на младини, но не е съвсем така. Поне не за всички.
Може би на младини човек е твърде фокусиран върху собствените си преживявания и не може да погледне ситуацията отстрани. Някои ситуации са изключително смешни отстрани и не са така болезнени, ако можем да ги погледнем по този начин.
Също така все повече излиза на преден план афтъртейста на събитието. И не само това, което остава като усещане у мен, а да виждам какво остава като усещане и у другия. Някои ужасяващи на пръв поглед събития не оставят толкова горчив вкус в устата в крайна сметка. Е, видно е и как някои от оценяваните в миналото като най-хубави моменти в живота, могат да свършат катастрофално, но пък в спомена за онзи отрязък от време, в което те са били най-хубавите, си остават най-хубавите.
С времето и катастрофите не изглеждат чак толкова катастрофално. Илюзиите - също.
Като че ли от нас зависи призраците от миналото да се превърнат в ангели, които са ни подпомагали в пътя.
Може би дължим благодарност и на най-големите си врагове .... може би най-много на тях.
Може би дължим благодарност на предателите, защото са ни помогнали да не предадем себе си.
Може би дължим благодарност на Егото си, което ни е довлякло до състоянието, в което сме и сме доволни донякъде и ще ни води още напред.
Мисля, че особено дължим благодарност на Егото си, затова, че ни помага да отстояваме това, което сме, вместо да се размием в масата .... , в калта. Трябва да се грижим за него. От него са ни и спомените ..... там, където сме се сблъскали с друго его и сме победили или сме паднали. Тайните и явни сблъсъци .... в тях е истината и от тях са спомените. :)
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
