Постинг
19.10.2009 20:31 -
Исках да му кажа ...
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3171 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 19.10.2009 20:31
Прочетен: 3171 Коментари: 14 Гласове:
5
Последна промяна: 19.10.2009 20:31
Не мисля, че номерът е да се раздаваш и да се опитваш да направиш другите щастливи, за да си щастлив ти. Да, усмивката на лицето отсреща те удоволетворява дълбоко, но това ли е всичко? Това ли наистина искаш? Сигурен ли си, че усмивката няма да помръкне след има няма десетина минутки, след като се обърнеш на другата страна.
Каквото и да си способен ти да дадеш на друг, то ще е временно. Можеш да направиш наистина и задълго щастливи само най-близките си и то далеч не само като им даваш това, което искат, не и дори това, което ти смяташ за необходимо.
Мисля, че единственото, което човек може да направи за себе си и за близките си е ... да се опознае ... и евентуално после да помогне на другите да ... познават себе си.
Тази идея е древна като света, но колко от нас са я преоткрили за себе си? А колко правят именно това ... постоянно?
Смешно е, защото това е и най-голямото приключение в живота на човек. Да се откажеш от него е все едно си се отказал ... да живееш.
А никак не е просто. Толкова сме наблъскани с чужди идеали, че най-малко половината ни живот отива, за да се освободим от тях. По-обикновените хорица са по-добре. Животът им се върти около най-основните, най-елементарни идеали, които в крайна сметка се оказват най-истинските. Докато цивилизованият човек е подложен на толкова много изкушения .... толкова лабиринти, в които се губи ... намира се, пак се губи и пак се намира ... докато не се предаде ...
Трудно е да си ... цивилизован.
Но пък, от друга страна, ако ... не се губехме постоянно ... какво ли щяхме да намираме на другия ден? :)
Каквото и да си способен ти да дадеш на друг, то ще е временно. Можеш да направиш наистина и задълго щастливи само най-близките си и то далеч не само като им даваш това, което искат, не и дори това, което ти смяташ за необходимо.
Мисля, че единственото, което човек може да направи за себе си и за близките си е ... да се опознае ... и евентуално после да помогне на другите да ... познават себе си.
Тази идея е древна като света, но колко от нас са я преоткрили за себе си? А колко правят именно това ... постоянно?
Смешно е, защото това е и най-голямото приключение в живота на човек. Да се откажеш от него е все едно си се отказал ... да живееш.
А никак не е просто. Толкова сме наблъскани с чужди идеали, че най-малко половината ни живот отива, за да се освободим от тях. По-обикновените хорица са по-добре. Животът им се върти около най-основните, най-елементарни идеали, които в крайна сметка се оказват най-истинските. Докато цивилизованият човек е подложен на толкова много изкушения .... толкова лабиринти, в които се губи ... намира се, пак се губи и пак се намира ... докато не се предаде ...
Трудно е да си ... цивилизован.
Но пък, от друга страна, ако ... не се губехме постоянно ... какво ли щяхме да намираме на другия ден? :)
лабиринтите...и излизането от тях.
замисли ме отново....
цитирайзамисли ме отново....
и най-вече щастието-част от миг , това как се измерва, я кажи де?...иначе все някъде се намираме, мъничко макар и точно там искаме да се върнем някой ден, когато боли, ама нема връщане ...и тогава пием два аспирина или две текили и пак е същото...пълно-празно, като всичко наоколо
цитирайкаквото ти се изпречи в гората (на живота) и ... и караш напред. А да се опознаеш - задължително. Иначе се шматкаш и дразниш останалите, които вече са се опознали и виждат достатъчно неща в тебе, които може би не си видял/а.
Струва ми се, че в тези неща няма някакви правила, защото не може да игнорираме онези, дето не са се опознали ;) Като цяло - философски теми, заслужаващи добро червено вино :)
цитирайСтрува ми се, че в тези неща няма някакви правила, защото не може да игнорираме онези, дето не са се опознали ;) Като цяло - философски теми, заслужаващи добро червено вино :)
Не мога да не се съглася с Вас...докато се опитваме да правим планове за живота си...той минава покрай нас...Дали да не се впуснем в това, което ни подсказва душата...та нали казват, че идваме на този свят заради нея...
цитирайлабиринтът е много древен символ .... има нещо в него :)
цитирайвременно е щастието, наистина. и връщането назад често ни се межделее пред очите, но .... не, нама начин :)
цитирайЧовекът е път ... над бездна :)
цитирайне можем съвсем да игнорираме май. аз все се опитвам, но ... не :)
ех, жалко, че нямам малко червено винце, иначе - веднага :)))
цитирайех, жалко, че нямам малко червено винце, иначе - веднага :)))
живота може и да минава покрай нас, през нас, но и ако да не успяваме да предвидим и дори ... да видим някои неща на момента, нищо не ни пречи след това да ги анализираме. да разберем какво сме направили, след като сме го направили :)
а за душата - определено, тя е най-интересната :)
цитирайа за душата - определено, тя е най-интересната :)
Май забравяме за нея, а тя ни е дадена за винаги...дали не е време да се сетим за дългия път...
цитирайсамо малко ... по-дълги? така ли е?:)
цитирайи тая усмивка твоята да не се губи повече
цитирайа усмивката се губи за малко, но винаги се връща :)
цитирай
14.
анонимен -
Elena
01.11.2009 03:50
01.11.2009 03:50
Za tova ti si stoi daleche ot horskite problemi i si gledai prekrasnite rodnini i blizki ,drugite ...za kakvo ti e da im nosish shtastie sled kato e samo vremenno...niakoi hora sa po - golemi egoisti otkolkoto mogat da si predstaviat che izobshto sa.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
