Наспреила съм се с пантенола и се разхождам из апартамента по тениска. За щастие до тук октомври е май и температурите са чудесни. За още малко щастие не очаквам и гости.

Като ме слуша човек, ще каже, че знам какво е щастие. За болният човек отговорът на този въпрос всъщност е лесен – да е здрав, но за здравия .....

Мислех си днес колко лесно оставяме щастието да ни се изплъзне. Ту в гонене на още по-голямо щастие, което никога не настигаме, ту в разплуване в самодоволство.

Остава ни утехата на уникалността, защото както е казал Толстой: „Всички щастливи хора си приличат, а нещастните са нещастни по своему.” Мураками пък ми каза днес: „Щастието е притча, нещастието – история.”

Не съм съвсем сигурна в периодите на спокойствие ли съм щастлива, или когато ме разкъсват всички демони под кестеняваия ми покрив? Когато съм спокойна съм посредствена, приличам на всички глупаци, които са доволни от живота си. Когато са ме хванали лудите, може да съм различна, но на кой му пука всъщност?

Абе, май важното е да съм в мир с противоречивата си същност, каквото и да означава, и да ми струва това :)

Дива си и неуморима:) А какво е точно щастието, май не е за мозъка ни, а за нервните ни окончания. Думите го съсипват. Далеч от техният плен, същността му...

:)))

:)

оправяй се миличко

къде ше ида :)