Един покой е сграбчил душата ми и е пуснал корени надълбоко в земята, в опит да прегърне цялата планета. Вятърът е избягал и само слънчевите лъчи, препускащи на запад ми помахват.

Поетично ми е. Идилично и обратното на егоцентрично.

Цитирам: “To study the self is to forget the self; to forget the self is to be enlightened by everything; to be enlightened by everything is to free your own body and mind and the body and mind of others.”

Ще рече: „Да изучиш себе си, значи да забравиш себе си, да забравиш себе си, значи да си просветлен, да си просветлен, значи да освободиш тялотo и умът си и телата и умовете на другите.”

Не, че това може да е постоянно състояние на съзнанието, но когато го постигнеш за някой кратък отрязък от време е прекрасно. Празнично и някак лежерно, въпреки че си същевременно нащрек и концентриран върху това, което става около теб.

Скъпоценен е всеки миг и всеки човек от обкръжението ти, спокойствието се разпрострира като вълна в морето на ежедневието, дори и да не го забелязват другите.

Любовно е това състояние. Разбира всичко и всеки. Съчувства. Когато може – помага. Търси ненатрапчив израз, …. може би своята песен ....

колко си дзен съкровище!!!"Пожелавам ви да се влюбите лудо в живота." казва един мистик..."Вътре в теб е вечна пролет-чисто детство...

имаме си ние едно нещо ... с живота :))))

трескаво неспокойствие и сенки под очите. усещам че ще избива нанякъде , дали ще избие рибата или ще ме избие на дзен не знам.:)

и аз бях доста време неспокойна и затова сега мога да оценя спокойствието, което ме е обзело .... временно :)))