Постинг
23.09.2009 20:01 -
Какво мислят жените
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1683 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 23.09.2009 20:03
Прочетен: 1683 Коментари: 6 Гласове:
4
Последна промяна: 23.09.2009 20:03
Можеш ли да обясниш на някой кой си и какво искаш, ако сам не знаеш тези ... подробности? А можеш ли да знаеш тези подробности, ако те не са константни, а са процеси в развитие в развитието на деня, седмицата, ... годината?
Как мога да знам изобщо нещо?
А пък, ако нищо не знам, как мога да действам? Коя трябва да бъде следващата ми стъпка ... след като измия чиниите?
Продължавам да се чувствам пълна глупачка и имам нужда от Еразъм Ротердамски да ме повъзхвалява малко. Напоследък освен, че сама се смятам за такава, изглежда мнението се шири и в по-широки среди. Но това точно не ме притеснява.
Притеснява ме донякъде мъглата в главата ми и единственото, което ми се иска да повъзхвалявам аз самата, са твърдите убеждения и политика на действия на повечето от хората, които познавам. Как пък винаги знаят какво да кажат и какво да направят? Кой ги учи тези хора и все ме пропуска мен?
Не, че често се колебая, и знам, че това е изключително вредно, но човек има такива моменти .... Май най-добре е да се остави на съдбата да реши ... по някакъв начин.
След като сме извършили някакви действия, за които не сме сигурни дали са правилни, е най-добре да се поспрем за малко, защото ако продължим да действаме и се окаже накрая, че сме сгрешили, грешките ще нараснат лавинообразно. Едно сядане преди тръгването например.
Не, че и вярвам особено в грешките. По-скоро вярвам, че става каквото е трябвало да стане и ние можем само да се учим.
Да, ама аз какво изобщо съм научила, се питам в този момент. И отговорът е: „нищо”. Защото до никъде не съм стигнала и все в някакви омагьосани кръгове се въртя.
Сигурно е време за промяна и сигурно пак в себе си трябва да се вгледам да видя какво да променя, че да променям света не ми отива на възрастта. Но се чудя дали ми отива на възрастта и себе си да променям? Дали не е станало време да стана още по-упорито магаре?
Още не мога да избера една от концепциите за света. Източната, със смирението, медитациите и дълбокото разбиране на света такъв, какъвто е или западната с идеите за прогреса и цивилизацията. Здраво съм заседнала между двете отдавна. И се надявам, че в различните части от деня, човек има нужда ту от едната, ту от другата.
Както че ли знам от какво наистина има нужда човек, след като не съм сигурна за единствения, който познавам що-годе добре – себе си.
Само че аз имам неудоволствието да съм жена и според някои научни теории това не означавало човек. А какво, аджеба значи? Да върви в коша човекознанието и да видим какво искат жените и къде е този, дето им чете мислите?
Ето, аз споделям мислите си. Има ли някой, който да разбира нещо?
Как мога да знам изобщо нещо?
А пък, ако нищо не знам, как мога да действам? Коя трябва да бъде следващата ми стъпка ... след като измия чиниите?
Продължавам да се чувствам пълна глупачка и имам нужда от Еразъм Ротердамски да ме повъзхвалява малко. Напоследък освен, че сама се смятам за такава, изглежда мнението се шири и в по-широки среди. Но това точно не ме притеснява.
Притеснява ме донякъде мъглата в главата ми и единственото, което ми се иска да повъзхвалявам аз самата, са твърдите убеждения и политика на действия на повечето от хората, които познавам. Как пък винаги знаят какво да кажат и какво да направят? Кой ги учи тези хора и все ме пропуска мен?
Не, че често се колебая, и знам, че това е изключително вредно, но човек има такива моменти .... Май най-добре е да се остави на съдбата да реши ... по някакъв начин.
След като сме извършили някакви действия, за които не сме сигурни дали са правилни, е най-добре да се поспрем за малко, защото ако продължим да действаме и се окаже накрая, че сме сгрешили, грешките ще нараснат лавинообразно. Едно сядане преди тръгването например.
Не, че и вярвам особено в грешките. По-скоро вярвам, че става каквото е трябвало да стане и ние можем само да се учим.
Да, ама аз какво изобщо съм научила, се питам в този момент. И отговорът е: „нищо”. Защото до никъде не съм стигнала и все в някакви омагьосани кръгове се въртя.
Сигурно е време за промяна и сигурно пак в себе си трябва да се вгледам да видя какво да променя, че да променям света не ми отива на възрастта. Но се чудя дали ми отива на възрастта и себе си да променям? Дали не е станало време да стана още по-упорито магаре?
Още не мога да избера една от концепциите за света. Източната, със смирението, медитациите и дълбокото разбиране на света такъв, какъвто е или западната с идеите за прогреса и цивилизацията. Здраво съм заседнала между двете отдавна. И се надявам, че в различните части от деня, човек има нужда ту от едната, ту от другата.
Както че ли знам от какво наистина има нужда човек, след като не съм сигурна за единствения, който познавам що-годе добре – себе си.
Само че аз имам неудоволствието да съм жена и според някои научни теории това не означавало човек. А какво, аджеба значи? Да върви в коша човекознанието и да видим какво искат жените и къде е този, дето им чете мислите?
Ето, аз споделям мислите си. Има ли някой, който да разбира нещо?
1.
анонимен -
...
23.09.2009 20:43
23.09.2009 20:43
otdavna sam sprial da omuvam kakvo iskat jenite...
prosto gi vazpriemam takiva kakvito sa...
nemoje da se promeni edno "uporito magare"...
i ... mislia che znaesh koia si i kakvo iskash... :)
забавно е някой да прочете и да се опита да разбере. :)
ще ми се да имах твоята увереност, че знам какво искам.
мисля си сега, че сигурно искам невъзможното. от една страна това е потресаващо кофти, от друга човек се пита - струва ли си да искаш възможното? :)
цитирайще ми се да имах твоята увереност, че знам какво искам.
мисля си сега, че сигурно искам невъзможното. от една страна това е потресаващо кофти, от друга човек се пита - струва ли си да искаш възможното? :)
3.
анонимен -
хм
23.09.2009 22:54
23.09.2009 22:54
Познато състояние, Sunflower. Само дето всички тези въпроси, които задаваш - ами отговорите, аха, да изскочат от тях. И май вече си ги имаш, а по-скоро търсиш препотвърждението им, задавайки въпросите така, публично. Така или иначе, опорните точки са само вътре в нас, колкото и да ги търсим навън. Успех с отговорите :)
цитирайго разбирам, но и препрочитам разни етапчета, през които съм минал. Не знам дали пак ще минавам от там, щото за повечето си имам отговорчета. Няма рецепта/съвет, но намери си отговори за всичко по-горе. Каквито и да са. може някой ден да промениш някой отговор по някой въпрос, но нека го имаш. По-спокойна си, по-уверена, знаеш какво да сториш... Мислите ти са "какво мислят хората", а не "какво мислят жените". Сравнително рядко съм срещал горните разсъждения от жена :) Всъщност не винаги и мъжете ги вълнуват подобни неща. Всъщност ... май след определено време и мен по-малко ме вълнуват :)
Източната философия не е само смирение и разбиране, хармония и медитация. Тя е и път. Западната според мен (западна е малко особено понятие - аз бих я нарекъл протестанска-и-още-нещо) е борба с всичко останало - със себе си, с природата, с догмите (религиозни, политически).
Уф, животът е нещо забавно - уж разбираш света и другите, а толкова дълго време разбираш себе си. Отхвърляш моделите, на които си подражавал, приемаш собствения, одялкваш няколко трески, добавяш разни надстройки. Търсиш хора, решаваш дали и кой е подходящ. Отхвръляш самотата или я приемаш. Или правиш една житейска манджа от всичко по-горе по твой вкус. Твоят живот.
цитирайИзточната философия не е само смирение и разбиране, хармония и медитация. Тя е и път. Западната според мен (западна е малко особено понятие - аз бих я нарекъл протестанска-и-още-нещо) е борба с всичко останало - със себе си, с природата, с догмите (религиозни, политически).
Уф, животът е нещо забавно - уж разбираш света и другите, а толкова дълго време разбираш себе си. Отхвърляш моделите, на които си подражавал, приемаш собствения, одялкваш няколко трески, добавяш разни надстройки. Търсиш хора, решаваш дали и кой е подходящ. Отхвръляш самотата или я приемаш. Или правиш една житейска манджа от всичко по-горе по твой вкус. Твоят живот.
напипвам отговорите в тъмното, но ме преследват и много съмнения. това е проблемът. надявам се обаче с помощта на някои опорни точки и съдбата да успея в крайна сметка ... :)
цитирайда, подозирам, че не са много жените, които си задават такива въпроси, но за съжаление поне засега ми се струва, че мъжете са още по-малко. явно в крайна сметка става въпрос за единици търсещи хора, които не могат да се примирят със статуквото.
разбирането на света може да дойде едва след разбирането на себе си, а това отнема около един човешки живот, така че ... за света май не остава време :))))
ох, много сложна ми идва понякога манджата, но ... карай. в случая е по-добре, отколкото да е проста :)
цитирайразбирането на света може да дойде едва след разбирането на себе си, а това отнема около един човешки живот, така че ... за света май не остава време :))))
ох, много сложна ми идва понякога манджата, но ... карай. в случая е по-добре, отколкото да е проста :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
