Всеки нов ден идва не по-малко объркан от стария. Пак не знам коя съм, на къде съм тръгнала и какъв е смисъла на всичко това.

Утешавам се с мисълта, че поне осъзнавам объркаността си и мъглата от неизвестности наоколо и от факта, че през по-голяма част от времето мога да приемам ситуацията с чувство за хумор. Ако взема да я взема на сериозно и Бог не може да ми дойде на помощ.

Последното ме подсеща, че вчера казах, че ще ходя на черква да запаля една свещ. Когато нещата се объркат тотално и си направил всичко, което е по силите ти и последното не е довело до никакъв резултат, единственото, което ти остава е да отидеш и да запалиш една свещ със смътната надежда, че ще омилостивиш я някой Бог, я Дамата, а ако може и двамата наведнъж, най-добре.

На черква все пак ще отида утре, че съм чувала, че неделята е денят. Може би боговете само в неделя си правят труда да нададат ухо за човешките неволи. Ако се придържаме към малко по-научните теории, едва ли ще можем да откроим ден, който е по-подходящ за изхитряне на вселената, освен ако не сме експерти в астрологията, нумерологията или други някои съмнителни езотерични практики. Ако не сме експерти, да направим първото, което ни е дошло наум е най-добрата идея и вероятно същата, до която бихме стигнали, ако години наред правим изследвания и коректни изчисления.

Ако вярваме по теорията на Пратчет /и не само/, че човек трябва да изгуби години за научаването на магия, която в крайна сметка не трябва да прави, дали човек не трябва да се научи как да изхитря вселената само, за да не я изхитря. Последното ще рече като изядем ориза да отидем да си измием чинията.

Всеки опит да се замисля за живота си и действията, които би трябвало да предприема в близко бъдеще води от лека до остра форма на депресия. В такъв момент отивам да измия чиниите и се оправям.

Преди малко пак ме бяха налегнали някакви съмнителни, тъмни мисли и затова се хванах за клавиатурата.

Да пишеш е по-добре, отколото да мислиш. Понякога си мисля /ето пак .../, че някоя гениална идея може да се крие точно зад някой бутон на клавиатурата и препускам ли, препускам в опит да хвана.

Днес нищо не се хваща. Сигурно, защото съм загубила надежда. Загубила съм надежда, че нещо гениално може изобщо да изкочи от някъде. Дотолкова съм затънала в баналности, че ....

Не, лъжа малко. Тази сутрин всъщност прочетох следното:

„За повечето от нас, за почти всички нас, истината, ако изобщо може да бъде постигната, се постига в мълчание. Само в мълчание човешкият дух се докосва до божественото. Древните хора са разбираи това. Психея била предупредена, че ако проговори за бременността си, детето и ще бъде простосмъртно, ако мълчи – ще бъде божество.”

Не го знаех това за Психея. Все си мисля, че трябва да проуча древногръцките легенди в детайли, ама не знам кога ще стане. Това ме подсети и за една от най-любимите ми картини за всички времена:


А сега да помълчим ....

а ти вземи и пак поизгледай " тайната.
мисля че ще има ефект

А Бог...той е навсякъде (и вътре в нас) и ни чува не само в неделя...

не на написаното от теб, а по принцип...

"...Пак не знам коя съм, на къде съм тръгнала и какъв е смисъла на всичко това..."