Постинг
25.08.2009 09:58 -
Остров
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2245 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 25.08.2009 10:00
Прочетен: 2245 Коментари: 8 Гласове:
4
Последна промяна: 25.08.2009 10:00
Усамотила съм се на един остров, но не съм корабокруширала. Не. По-скоро плувам с издути платна в свои води.
Усамотяването е много красиво състояние, когато не си съвсем сам. В момента малката гледа зад мен някакъв Бен и космическата десетка, а малкия ще дойде вечерта и ще оформим съвършената тройка на усамотяването.
Вчера се наложи да се „измешам из хора” и за сетен път се запитах какво толкова му намират останалите в това мешане? Събират се да пият по едно, да клюкарсват, да празнуват нещо, да ходят на екскурзия и т.н. Е, аз така не мога. Лудите ме хващат да се мешам с хора, с които не мога да разговарям открито за нещата, които ме вълнуват.
Не ме вълнуват нито клюки, нито спорт, нито пиянски истории, нито пък работата в извънработно време. Сега като се замислям, нещата които ме вълнуват май не понадлежат на обсъждане. Какво да и обсъждаш на една картина, да речем? Гледаш и се наслаждаваш. Потъваш в нея. Пътуваш във времето, ... а после се връщаш. И мълчаливо отминаваш.
Какво да и обсъждам на планината? Изкачваш се на някой връх и гледаш. Ако има някой с теб, който да види същото, можеш да се надяваш, че е усетил същото и .... няма какво да говорите.
Понякога разказвам книгата, която съм прочела, но не е същото. Ако другия също я е прочел, можем само да се погледнем и да поклатим глави в удивление и одобрение. Най-много да си кажем по някое впечатляващо изречение.
Отдавна избягвам всякакви дискусии. Мнението си мога да изкажа в едно-две изречения и по-нататък предпочитам да замълча. На кой и какво да доказвам? Какъв е смисъла? Да си полаская самолюбието като се уверя колко съм права и колко греши другия? Ха!
Обичам да съм информирана какво става с хората, които ме интересуват, обаче. Даже се дразня от липсата на информация. Но това е само информация .... искам да знам как се чувстват и дали мога да помогна с нещо, ако е необходимо и ако не влиза в конфликт с нуждите на душата ми.
Най-добрата ми приятелка се изнесе от града и сега си давам сметка, че с нея никога не сме излизали някъде заедно .... ей така „на кафе”. Ходили сме на планина или някъде, където децата да се забавляват заедно. Намирахме време да си говорим по пътя към фирмата или в изключително належащи моменти в работно време. Също така в много редки случаи сме си помагали една на друга с нещо материално – само душеприказване, а понякога и без него. Всяка от нас знае колко е силна другата и че ще се справи сама с всички трудности. Обичаме се по един много ненатраплив начин и безмерно си уважваме личното пространство.
Сега хем ми е мъчно, че не е тук, хем знам, че дори да я виждам по веднъж на месец-два, пак ще ми е най-добрата приятелка. Една-единствена и завинаги. Някога така си представях и отношенията с Мъжа, но ....
Усамотяването е много красиво състояние, когато не си съвсем сам. В момента малката гледа зад мен някакъв Бен и космическата десетка, а малкия ще дойде вечерта и ще оформим съвършената тройка на усамотяването.
Вчера се наложи да се „измешам из хора” и за сетен път се запитах какво толкова му намират останалите в това мешане? Събират се да пият по едно, да клюкарсват, да празнуват нещо, да ходят на екскурзия и т.н. Е, аз така не мога. Лудите ме хващат да се мешам с хора, с които не мога да разговарям открито за нещата, които ме вълнуват.
Не ме вълнуват нито клюки, нито спорт, нито пиянски истории, нито пък работата в извънработно време. Сега като се замислям, нещата които ме вълнуват май не понадлежат на обсъждане. Какво да и обсъждаш на една картина, да речем? Гледаш и се наслаждаваш. Потъваш в нея. Пътуваш във времето, ... а после се връщаш. И мълчаливо отминаваш.
Какво да и обсъждам на планината? Изкачваш се на някой връх и гледаш. Ако има някой с теб, който да види същото, можеш да се надяваш, че е усетил същото и .... няма какво да говорите.
Понякога разказвам книгата, която съм прочела, но не е същото. Ако другия също я е прочел, можем само да се погледнем и да поклатим глави в удивление и одобрение. Най-много да си кажем по някое впечатляващо изречение.
Отдавна избягвам всякакви дискусии. Мнението си мога да изкажа в едно-две изречения и по-нататък предпочитам да замълча. На кой и какво да доказвам? Какъв е смисъла? Да си полаская самолюбието като се уверя колко съм права и колко греши другия? Ха!
Обичам да съм информирана какво става с хората, които ме интересуват, обаче. Даже се дразня от липсата на информация. Но това е само информация .... искам да знам как се чувстват и дали мога да помогна с нещо, ако е необходимо и ако не влиза в конфликт с нуждите на душата ми.
Най-добрата ми приятелка се изнесе от града и сега си давам сметка, че с нея никога не сме излизали някъде заедно .... ей така „на кафе”. Ходили сме на планина или някъде, където децата да се забавляват заедно. Намирахме време да си говорим по пътя към фирмата или в изключително належащи моменти в работно време. Също така в много редки случаи сме си помагали една на друга с нещо материално – само душеприказване, а понякога и без него. Всяка от нас знае колко е силна другата и че ще се справи сама с всички трудности. Обичаме се по един много ненатраплив начин и безмерно си уважваме личното пространство.
Сега хем ми е мъчно, че не е тук, хем знам, че дори да я виждам по веднъж на месец-два, пак ще ми е най-добрата приятелка. Една-единствена и завинаги. Някога така си представях и отношенията с Мъжа, но ....
Близки са ми тези мисли... Много близки. В някаква степен откривам в тях себе си. Един мой текст завършва така:
Сам вече съм остров, Петкане.
Защо ми е да отплавам...
А за приятелството - повече от 20 години се виждаме само няколко пъти в годината, чуваме се регулярно, но винаги имаме какво да си кажем(или да помълчим ненатрапчиво) с моята приятелка...
Желая ти хубав ден! :)
цитирайСам вече съм остров, Петкане.
Защо ми е да отплавам...
А за приятелството - повече от 20 години се виждаме само няколко пъти в годината, чуваме се регулярно, но винаги имаме какво да си кажем(или да помълчим ненатрапчиво) с моята приятелка...
Желая ти хубав ден! :)
хубаво е да се плува в свои води с платна, опънати според желанието и силите ти в момента.
И аз съм много често така - гледам си планината (този уикенд за пореден път ... просто си стоях и съзерцавах Пирин и Рила и нищо не ми трябваше през изминаващите минути и часове) и си отплувам в моите си мисли. Или липсата на такива - понякога и мислите почиват и си вдигат краката за отдих.
Ала понякога ми се иска да си споделя, да поговоря... ето снощи - като гледах филма "Момиче за милиони" се замислих на още толкова неща. И ми се говореше с някого. Та - седнах и написах нещо. 1/1000 от това, дето ми се въртеше, но все пак го написах. И заварих на скайпа един много близък приятел и си поговорихме за много такива...лични неща. Каквито идват само след полунощ. Или не идват.
Живот...
цитирайИ аз съм много често така - гледам си планината (този уикенд за пореден път ... просто си стоях и съзерцавах Пирин и Рила и нищо не ми трябваше през изминаващите минути и часове) и си отплувам в моите си мисли. Или липсата на такива - понякога и мислите почиват и си вдигат краката за отдих.
Ала понякога ми се иска да си споделя, да поговоря... ето снощи - като гледах филма "Момиче за милиони" се замислих на още толкова неща. И ми се говореше с някого. Та - седнах и написах нещо. 1/1000 от това, дето ми се въртеше, но все пак го написах. И заварих на скайпа един много близък приятел и си поговорихме за много такива...лични неща. Каквито идват само след полунощ. Или не идват.
Живот...
3.
анонимен -
Понякога е хубаво
25.08.2009 10:28
25.08.2009 10:28
да се видиш с някой просто ей така, на кафе, да си кажете по някоя глупост, да се разтоварте от ежедневието...
Поздрави
цитирайПоздрави
Благодаря! И на теб да ти е хубав деня ... на острова! :)
цитирайНесъмнено, човек има нужда и да споделя. Затова говорим с най-добрите си приятели и затова пишем. :)
цитирайСъгласна съм по принцип и го правя от време на време. Но е желателно този "някой" да е от "Великаните" :)
цитирайче много често в живота сме в някоя река, където умело се движим и нямаме съмнения къде ще ни закара (друг е въпросът дали стигаме целта или не) и понякога вихърът на събитията не праща на необитаем, самотен остров, където чакаш ... да дойде някой, да те видят...
цитирай
8.
анонимен -
Разбира се, sunflower!
26.08.2009 11:58
26.08.2009 11:58
Мухълите бързо и лесно пръдват и остават Великаните :-)
\m/
//
цитирай\m/
//
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
