Слънчеви и облачни дневници :: Екопътека, асфалт и мини среща на блога по средата

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.08.2009 08:33 - Екопътека, асфалт и мини среща на блога по средата

Автор: sunflower Категория: Лични дневници

Прочетен: 2267 Коментари: 6 Гласове:

Последна промяна: 03.08.2009 08:40

След като почти цялата минала седмица с малката изкарахме на басейна, в събота решихме да починем и да разходим из Рила. По възможно най-мързеливия маршрут, защото качването на Мальовица тя помнеше много добре и май не и се повтаряше подвига.

Взехме две раници, защото, когато аз нося раница не може тя да не носи. В нейната сложихме едно одеалце и .... топка. /Топката беше извадена само в края на маршрута, и когато и казах да внимава да не я изпусне в реката, тя точно това направи – изпусна я. Обаче аз имам светкавични рефлекси и я спасих от вливане в Дунав./

Имахме вече един неуспешен опит да минем от начало до край на Екопътеката, не само защото бяхме тръгнали от второ мостче, а и защото беше през пролетта и малката или адски я мързеше да ходи, или нещо и доскуча. Този път оставихме колата на първо мостче и със строги предупреждения, че няма да има майтап с ходенето този път – „да бъде стегнато и без мрън-мрън”, се запътихме нагоре.

Тънех в неизвестност колко точно на брой са мостчетата и въпреки, че питахме едни туристи, пак не бях убедена, че са 8 /или около 15, ако се броят и малките/. Така че, обзети от дух на откривателство вървяхме и вървяхме нагоре, когато телефона ми звънна и се оказа, че е блогера zlika. Като го запитах накъде се е запътил в този прекрасен слънчев ден, той каза „към Бели Искър, имало там някаква Екопътека”. Ха, че аз точно на нея се намирам, казвам. Разбрахме се да се чуем като пристигне и ние продължихме с броенето на мостчетата.

На осмото, открихме, че пътеката свършва и после видяхме на една от табелите, които можете да видите заснети в блога на zlika, че то си пише че са 8 мостчетата, но ние въпреки че можем да четем не сме прочели нищо.

Та, на въпросното 8-мо мостче спряхме за кратка почивка и подкрепа със сандвичи, малката се опита да се пече, но не и се отдаде, опита се да изгуби топката, но и това не и се отдаде и накрая реши, че иска да си ходи.

Решихме да не се връщаме по пътеката, защото вече веднъж сме минали този маршрут, а човек трябва да тъне в разнообразие, а също така и искахме да засечем колко време е по асфалта и ... хайде по асфалта надолу.

Някъде между 7 и 6 мостче, ако не се лъжа, zlika звънна да каже, че са пристигнали и се разбрахме да се срещнем по пътя. Да, ама аз нали съм на асфалтовия път, някак реших, че и той има предвид асфалтовия път и просто ще продължат нагоре с колата, докато ни срещнат. И вървим ние още 5, 10, 15 минутки, а кола няма и няма и си казвам, че сигурно са се забавили още на първо мостче, отворили са по една бира, например :)

И ето ти, към първите мостчета, мяркам една позната фигура, която аха и да продължи по мостчето и да изчезне в гората. Какво се оказа? Той имал предвид да се срещнем на пътеката. Цяло щастие е, че пътеката, която се вие около реката минава на места и по асфалта.

С две думи, можеше лесно да се разминем, но някаква висша сила беше решила този ден, че трябва да се срещнем със zlika и въпреки, че срещата беше кратка, тъй като и двамата сме личности, които живеят на бързи обороти, приказват на бързи обороти, пишат на бързи обороти, успяхме да разменим ценна информация и впечатления. Освен това аз страдах дълбоко от факта, че нямам под ръка фотоапарат, за да снимам пътеката и реката. Zlika имаше. Казах му да снима пътеката и той я е снимал.

И това е края на моя кратък репортаж за кратката среща на блога на Екопътеката в Бели Искър. След като само двама блогъри сме се срещнали и сме разказали, се надявам, че няма да сме станали досадни, каквито оплаквания чух за Пловдивската среща. А последната е била много приятна, чух от първа ръка. :)))

Нагоре