Постинг
31.07.2009 10:11 -
Объркана ми е главата
Сигурно съм си мислила някога, че като намеря това, което търся ... каквото и да е то, ще изпадна в едно състояние на блажен покой на душата и нищо повече няма да ми е нужно.
Очевидно съм си представяла едно състояние на кротка дебилност, което за жалост никога няма да постигна.
Истината е много далеч от тази представа. Истината е, че колкото повече научава човек от собствените си и други преживявания, толкова по-несигурен и тотално неориентиран става. Да е объркан, с ясна представа за пълен хаос в главата му, става ежедневие и само някакви рутинни действия и увереността, че така трябва да бъде всичко, го държат на повърхността.
От обърканост не се полудява, само се движиш по ръба и ... просто знаеш, че нищо не знаеш.
Ха, накрая ще излезе, че няма по-объркан човек от мъдреца, който знаел, че нищо не знае. Представяте ли си наистина какво чувства този човек?
Това е истината и за живота тук и сега. Нищо не знаеш, защото няма минало. Нищо не очакваш, защото няма бъдеще. И плуваш сам в неизвестността на сегашния момент, оставен само на инстинктите си. Т.е. само на инстинктите си и онази неведома сила, която ще наречем „Божията воля”, в противовес на собствения ни разум, от който се чудя каква нужда имаме, извън поддържането на системите.
Не, не бива да плюя по добрия стар разум, защото дори и той да е причина за повчето ни обърканости, ако съумеем да го подчиним на мисълта на сърцето, с него всичко би било наред.
Като че ли точно от това имаме нужда - трансцедентиране на мисленето с главата в мислене със сърцето. Един Бог и няколкото хора, които са го постигнали знаят какво означава това, но си струва да опита чоек, това съм сигурна.
Защото в момента, главата ми е тотално объркана, но сърцето ми .... мълчи. Не усещам болка, нито някаква кой знае каква радост, по-скоро усещам, че всичко е наред така както е.
Чудя се, това, че не изпадам в екстремни емоционални състояния напоследък дали е белег на постигната безчувственост или е неизбежност, от която не трябва да се плаша. Може би, човек залита толкова по-силно наляво или надясно, колкото по-слаб е коренът му сам в себе си. А, когато си оформил ствола на собствената си личност, с корени, дълбоко вкопани в материята на Майка-Земя, се люлееш по-малко. Това, разбира се, не помага на объркаността в главата, но ....нея в крайна сметка ще се пишем за нормална .... и така ....
Очевидно съм си представяла едно състояние на кротка дебилност, което за жалост никога няма да постигна.
Истината е много далеч от тази представа. Истината е, че колкото повече научава човек от собствените си и други преживявания, толкова по-несигурен и тотално неориентиран става. Да е объркан, с ясна представа за пълен хаос в главата му, става ежедневие и само някакви рутинни действия и увереността, че така трябва да бъде всичко, го държат на повърхността.
От обърканост не се полудява, само се движиш по ръба и ... просто знаеш, че нищо не знаеш.
Ха, накрая ще излезе, че няма по-объркан човек от мъдреца, който знаел, че нищо не знае. Представяте ли си наистина какво чувства този човек?
Това е истината и за живота тук и сега. Нищо не знаеш, защото няма минало. Нищо не очакваш, защото няма бъдеще. И плуваш сам в неизвестността на сегашния момент, оставен само на инстинктите си. Т.е. само на инстинктите си и онази неведома сила, която ще наречем „Божията воля”, в противовес на собствения ни разум, от който се чудя каква нужда имаме, извън поддържането на системите.
Не, не бива да плюя по добрия стар разум, защото дори и той да е причина за повчето ни обърканости, ако съумеем да го подчиним на мисълта на сърцето, с него всичко би било наред.
Като че ли точно от това имаме нужда - трансцедентиране на мисленето с главата в мислене със сърцето. Един Бог и няколкото хора, които са го постигнали знаят какво означава това, но си струва да опита чоек, това съм сигурна.
Защото в момента, главата ми е тотално объркана, но сърцето ми .... мълчи. Не усещам болка, нито някаква кой знае каква радост, по-скоро усещам, че всичко е наред така както е.
Чудя се, това, че не изпадам в екстремни емоционални състояния напоследък дали е белег на постигната безчувственост или е неизбежност, от която не трябва да се плаша. Може би, човек залита толкова по-силно наляво или надясно, колкото по-слаб е коренът му сам в себе си. А, когато си оформил ствола на собствената си личност, с корени, дълбоко вкопани в материята на Майка-Земя, се люлееш по-малко. Това, разбира се, не помага на объркаността в главата, но ....нея в крайна сметка ще се пишем за нормална .... и така ....
Когато объркването надхвърли нормалните си стойности мисленето не помага. По-скоро човек е добре да прочисти съзнанието си с някакви средства за релаксация или медитация...ако това изглежда прекалено сложно, едно напиване с приятели също помага.:)
цитирайче са ми необходими средства за релаксация. медитацията не ми се отдава, затова аз чета или ако имам възможност ходя в планината. природата ме успокоява доста :)
цитирай
3.
анонимен -
Споко и моята
31.07.2009 13:24
31.07.2009 13:24
Ама като изхвърля половината мисли, които са абсолютно ненужни, всичко ще е ОК :-)
\m/
//
цитирай\m/
//
изхвърлям излишни мисли.
Е, някои пък си ги харесвам и си ги кътам. :)
цитирайЕ, някои пък си ги харесвам и си ги кътам. :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
