Постинг
23.07.2009 08:53 -
Какво знае този, който мисли със сърцето?
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3728 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 23.07.2009 08:59
Прочетен: 3728 Коментари: 14 Гласове:
5
Последна промяна: 23.07.2009 08:59
Вчера ми просветна какво означава Събирачка на кости. Защото намерих една кост, а търсенето ми бе дълго.
Понякога минават месеци между откриването на две кости, а за най–красивите, трябват години.
Пред очите ми минават стотици страници – хартиени или виртуални, няма значение, в живота ми се трупат десетки събития и изведнъж, хоп, изскача отнякъде една кост и ме разтърсва до основи.
Чета Автобиографията на Карл Юнг и не се оплаквам, доста малки костички намирам. Но вчера попаднах на една разкошна история, която искам ще преразкажа.
В едно от своите пътувания в Америка, Юнг попада в едно селище на индианци пуебло (на над 2000 м надморска височина) и се запознава с Ошвиай Биано - Планинско езеро. От разговорите, които води с него и други индианци, седящи на покривите на сградите, завити в одеала и вглъбени в себе си, той разбира, че за разлика от други народи, индианците пуебло не са склонни да разказват за своята религия и ритуали. Тайната, която обгръща религиозният им живот, прави силно впечатление на Юнг и той се опитва с малко провокации и внимателно наблюдаване на реакциите на събеседниците си, да разбере колкото е възможно повече.
Усилията му са възнаградени. Първото нещо, което той забелязва е, че тези индианци, които са иначе много сдържани и със забележително чувство за лично достойнство, когато започне да става въпрос за религията, стават силно емоционални.
От дума на дума и от реакция на реакция, той разбира, че индианците пуебло смятат, че няма по-върховен бог от Слънцето и също така, че животът идва от планините. Ако няма вода, която извира от планината, няма да има живот.
В един от разговорите им, Планинско езеро споделя с Юнг недоумението си от това, че американците искат да забранят тяхната религия. Чуди се, защо не искат да ги оставят на мира, след като това, което правят те е за доброто на всички. Юнг го пита дали наистина смята, че това, което правят е за доброто на цялото човечество и от отговорите му разбира, че според пуебло, ако те не извършват своите ритуали, един ден слънцето няма да изгрее и няма да има повече живот на земята.
Смешно ли ви звучи?
Може да звучи смешно, но представете си достойнството, спокойната увереност и отговорността, която усеща че има един човек, който смята, че изгряването на Слънцето зависи от неговите действия. Представете си неговото чувство за собствена значимост и неизмеримия, безкраен хоризонт на неговия свят, включително неизвестното отвъд него. А сега, си представете малкия европеец, заобиколен от компютри, телевизия, коли, самолети и тем подобни високотехнологични играчки, в стъпалата, на които той, хем си мисли, че знае всичко, хем се чувства като абсолютно нищожество. Едно голямо нищо, което се надпреварва с времето и е обречено на неуспех от раждането си. Едно същество, без корени, без история и без визия за бъдеще, което зависи от него. Едно същество, без Бог, без смисъл, който да изпълва съществуването му, без плътност. Сенки ....
Планинско езеро смята, че всички бели са луди, защото са убедени, че мислят с главите си. Индианците, синовете на слънцето, мислят със сърцата си.
Когато прочетох това, повиках дъщеря си и я попитах с какво мисли тя и посочих главата и сърцето си. Тя, без колебание, посочи сърцето.
Е, на някакъв по-късен етап явно са правени изследвания върху вярванията на индианците пуебло, или хопи и ето един материал, който дава някаква информация за техните митове:
http://www.eaglecircle.org/indexbg/docs/resursi/SW/religion/satvorenie.html
Тук също има интересна информация и снимки:
http://www.idi.bg/blogs/view/blog/697
Понякога минават месеци между откриването на две кости, а за най–красивите, трябват години.
Пред очите ми минават стотици страници – хартиени или виртуални, няма значение, в живота ми се трупат десетки събития и изведнъж, хоп, изскача отнякъде една кост и ме разтърсва до основи.
Чета Автобиографията на Карл Юнг и не се оплаквам, доста малки костички намирам. Но вчера попаднах на една разкошна история, която искам ще преразкажа.
В едно от своите пътувания в Америка, Юнг попада в едно селище на индианци пуебло (на над 2000 м надморска височина) и се запознава с Ошвиай Биано - Планинско езеро. От разговорите, които води с него и други индианци, седящи на покривите на сградите, завити в одеала и вглъбени в себе си, той разбира, че за разлика от други народи, индианците пуебло не са склонни да разказват за своята религия и ритуали. Тайната, която обгръща религиозният им живот, прави силно впечатление на Юнг и той се опитва с малко провокации и внимателно наблюдаване на реакциите на събеседниците си, да разбере колкото е възможно повече.
Усилията му са възнаградени. Първото нещо, което той забелязва е, че тези индианци, които са иначе много сдържани и със забележително чувство за лично достойнство, когато започне да става въпрос за религията, стават силно емоционални.
От дума на дума и от реакция на реакция, той разбира, че индианците пуебло смятат, че няма по-върховен бог от Слънцето и също така, че животът идва от планините. Ако няма вода, която извира от планината, няма да има живот.
В един от разговорите им, Планинско езеро споделя с Юнг недоумението си от това, че американците искат да забранят тяхната религия. Чуди се, защо не искат да ги оставят на мира, след като това, което правят те е за доброто на всички. Юнг го пита дали наистина смята, че това, което правят е за доброто на цялото човечество и от отговорите му разбира, че според пуебло, ако те не извършват своите ритуали, един ден слънцето няма да изгрее и няма да има повече живот на земята.
Смешно ли ви звучи?
Може да звучи смешно, но представете си достойнството, спокойната увереност и отговорността, която усеща че има един човек, който смята, че изгряването на Слънцето зависи от неговите действия. Представете си неговото чувство за собствена значимост и неизмеримия, безкраен хоризонт на неговия свят, включително неизвестното отвъд него. А сега, си представете малкия европеец, заобиколен от компютри, телевизия, коли, самолети и тем подобни високотехнологични играчки, в стъпалата, на които той, хем си мисли, че знае всичко, хем се чувства като абсолютно нищожество. Едно голямо нищо, което се надпреварва с времето и е обречено на неуспех от раждането си. Едно същество, без корени, без история и без визия за бъдеще, което зависи от него. Едно същество, без Бог, без смисъл, който да изпълва съществуването му, без плътност. Сенки ....
Планинско езеро смята, че всички бели са луди, защото са убедени, че мислят с главите си. Индианците, синовете на слънцето, мислят със сърцата си.
Когато прочетох това, повиках дъщеря си и я попитах с какво мисли тя и посочих главата и сърцето си. Тя, без колебание, посочи сърцето.
Е, на някакъв по-късен етап явно са правени изследвания върху вярванията на индианците пуебло, или хопи и ето един материал, който дава някаква информация за техните митове:
http://www.eaglecircle.org/indexbg/docs/resursi/SW/religion/satvorenie.html
Тук също има интересна информация и снимки:
http://www.idi.bg/blogs/view/blog/697
много интересно.Знаеш ли-замисли ме.Вероятно докато сме малки наистина и ние мислим със сърцата си, вярвайки,че от действията и бездействието ни зависи нещо.После...после ставаме това, което сме.
На колко е дъщеря ти?
цитирайНа колко е дъщеря ти?
точно това си мислех и аз вчера. и си помислих за сетен път, че тя е по-мъдра от мен и трябва да я слушам. :)))
цитираймитологията на тези индианци за сътворението на света и за изводите, които правят за света, в който живеем сега и в който, ако продължаваме да живеем по същия начин ще изчезне. Много силно послание ни праща наставника на хопите:
”Сега ние живеем в четвъртия и последен свят. Това е най-критичното време в цялата човешка история. Намираме се на кръстопът, където резултатите от нашите действия ще решат съдбата на живота върху Земята... Това е последният свят – няма накъде да продължим нататък. Ако разрушим този прекрасен свят, няма да ни бъдат дадени други шансове... Нека възприемем сериозно всичко това – за да не бъде унищожен светът ни, за да продължим да съществуваме, за да запазим Земята и живота за бъдещите поколения.” Беше ми изключително интересно и полезно, трябва да мислим със сърцето си, а разума да го оставим да командва процесите в нашето тяло, за останалото само пречи и разваля.
цитирай”Сега ние живеем в четвъртия и последен свят. Това е най-критичното време в цялата човешка история. Намираме се на кръстопът, където резултатите от нашите действия ще решат съдбата на живота върху Земята... Това е последният свят – няма накъде да продължим нататък. Ако разрушим този прекрасен свят, няма да ни бъдат дадени други шансове... Нека възприемем сериозно всичко това – за да не бъде унищожен светът ни, за да продължим да съществуваме, за да запазим Земята и живота за бъдещите поколения.” Беше ми изключително интересно и полезно, трябва да мислим със сърцето си, а разума да го оставим да командва процесите в нашето тяло, за останалото само пречи и разваля.
аз много пъти съм се учудвала колко мъдрост има у децата.Вероятно, защото, както и индианците, са все още непокварени от условностите на уж истинския живот.
цитирайамерикански богове.
дава страшно много отговори
цитирайдава страшно много отговори
не просто митологията на индианците, а това как те се чувстват чисто психологически. начинът, по който те се чувстват на мястото си, спокойни и уверени в себе си.
това състояние очевидно се постига, когато човек мисли със сърцето си, а не с разума. :)
цитирайтова състояние очевидно се постига, когато човек мисли със сърцето си, а не с разума. :)
мисля, че ние едва ли бихме могли да достигнем до състояние, в което да започнем отново да мислим със сърцето си...и сърцето и разумът ни са много обременени
цитирайвчера си мислех и за будистите, които в медитациите си изграждат един образ на всички човешки съзнания, които са свързани и само мисленото пожелаване на доброто на всички човешки същества върши чудеса. чак сега ми светна, че независимо дали пожелаването носи добро на другите, то положително носи добро чувство на този, който пожелава.
така че, всичко е в главите ни и не ми се струва невъзможно да постигнем една определена умствена нагласа ... или трябва да кажа нагласа на сърцето, която не точно да ни върне в детството, а да ни превърне в едни Хомо Луденс - виж частта за Трансрационалния език в поста на Nav:
http://nav.blog.bg/izkustvo/2009/07/23/zapitvane-kym-chitatelia.368359
цитирайтака че, всичко е в главите ни и не ми се струва невъзможно да постигнем една определена умствена нагласа ... или трябва да кажа нагласа на сърцето, която не точно да ни върне в детството, а да ни превърне в едни Хомо Луденс - виж частта за Трансрационалния език в поста на Nav:
http://nav.blog.bg/izkustvo/2009/07/23/zapitvane-kym-chitatelia.368359
http://www.youtube.com/watch?v=ad8WjlL172E&feature=related
цитирайДокато слушах това, попаднах на тази много красива песен:
http://www.youtube.com/watch?v=YvFUHuAVgUQ
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=YvFUHuAVgUQ
Питам се, какво ли би станало без нас? Или само без мен? Или без всеки един от вас? Интересно е да си отговаряме на такива въпроси.
цитирайцелият свят спира да съществува. Този свят съществува само защото нашето съзнание може да го възприеме и превърне в обективна действителност. Ако не е нашето съзнание ...... край и със света :)))
цитирайТака сме затънали в блатото на цивилизацията, че е много трудно да се измъкнем и да стъпим на твърда земя. А е нужно.
цитирайтвърдата земя е в посока обратна на цивилизацията :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
