Постинг
10.06.2009 19:40 -
Всичко е възможно
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 876 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 10.06.2009 19:41
Прочетен: 876 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 10.06.2009 19:41
Ако на света съществува всичко и единственият начин да получиш нещо е да го пожелаеш силно, то въпросът опира до това да знаем какво искаме.
Т.е. единственото практическо приложение на знанието е да си формулираме мечтите. Защото как да си пожелаем нещо, което не подозираме, че съществува или че е възможно да се появи с наша помощ?
Но знанието е общодостъпно, а желанията са строго индивидуални. Затова най-ценното знание е това за самите нас.
За да познаем себе си, обаче ни е нужно да се сравним с нещо. На базата на сравненията и най-вече на отхвърлянията в началото започваме да разбираме какво не сме ние. Едва на по-късен етап, започваме да разбираме какво сме.
Разбирането за кова кой съм аз, рано или късно води до материализиране на желанията ни. За нещастие, доста материал трябва да се изхвърли като „негоден”, докато стигнем до съкровищата на ежедневието.
Нужна ни е физическа сила и издръжливост за изхвърлянето, защото много по-лесно е да задържим първото бляскаво нещо, до което сме се докопали.
Не знам какво насажда страха от загуба и от пречупване у нас, но е много ефективно.
Обаче лудите продължават напред и само те стигат до съкровищата. И дори и да умрат от изтощение накрая, знаят, че си е струвало.
Всяко вкопчване във фалшиви ценности рано или късно разкрива мимолетния си и празен характер. Не, че много ще разберат причината за умореното си и тъжно съществуване ....
А разбирането на това кой си, все пак се нуждае от известна подкрепа. Има самотни бегачи на дълги разстояния, които стигат далеч, но в общият случай, ако нямаш коректив, втора гледна точка, има голяма опасност да загубиш връзка с реалната действителност. Последното не, че е чак такава загуба, но е вредно ако не за оцеляването, то поне за здравия сън.
А, е толкова хубаво човек да спи, да спи, да спи ....
Т.е. единственото практическо приложение на знанието е да си формулираме мечтите. Защото как да си пожелаем нещо, което не подозираме, че съществува или че е възможно да се появи с наша помощ?
Но знанието е общодостъпно, а желанията са строго индивидуални. Затова най-ценното знание е това за самите нас.
За да познаем себе си, обаче ни е нужно да се сравним с нещо. На базата на сравненията и най-вече на отхвърлянията в началото започваме да разбираме какво не сме ние. Едва на по-късен етап, започваме да разбираме какво сме.
Разбирането за кова кой съм аз, рано или късно води до материализиране на желанията ни. За нещастие, доста материал трябва да се изхвърли като „негоден”, докато стигнем до съкровищата на ежедневието.
Нужна ни е физическа сила и издръжливост за изхвърлянето, защото много по-лесно е да задържим първото бляскаво нещо, до което сме се докопали.
Не знам какво насажда страха от загуба и от пречупване у нас, но е много ефективно.
Обаче лудите продължават напред и само те стигат до съкровищата. И дори и да умрат от изтощение накрая, знаят, че си е струвало.
Всяко вкопчване във фалшиви ценности рано или късно разкрива мимолетния си и празен характер. Не, че много ще разберат причината за умореното си и тъжно съществуване ....
А разбирането на това кой си, все пак се нуждае от известна подкрепа. Има самотни бегачи на дълги разстояния, които стигат далеч, но в общият случай, ако нямаш коректив, втора гледна точка, има голяма опасност да загубиш връзка с реалната действителност. Последното не, че е чак такава загуба, но е вредно ако не за оцеляването, то поне за здравия сън.
А, е толкова хубаво човек да спи, да спи, да спи ....
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186