Постинг
08.06.2009 10:45 -
Нещастни?
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1285 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 08.06.2009 10:52
Прочетен: 1285 Коментари: 9 Гласове:
0
Последна промяна: 08.06.2009 10:52
В главата ми още се въртят мисли за космически кораби, затънтени краища на Галактиката и времето. Дъглас Адамс рано сутрин в понеделник е вреден.
Но как да не му се радваш на проклетника?
„Тази планета има — или по-точно имаше — един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувствуваха нещастни.”
Боже, този човек в България ли е живял или аз тотално бъркам в представите си за останалата част от света?
Да се чувстваш нещастен през по-голямата част от живота си изисква талант, който аз не притежавам и винаги съм се чудила как толкова много хора го имат. За да поддържам това състояние на съзнанието, нали всеки ден трябва да помня защо съм нещастна и също така да си изброявам наум всички проблеми, които имам и невъзможностите, които ме притискат да стоя на мястото, на което стоя и се чувствам нещастна. Оооо, от къде енергия за губене за такива глупости?
Разбира се, ако исках да си намеря повод за нещастие и тази сутрин, щях да си го намеря:
"Доказан факт е, че хората, които искат да управляват други хора, са най-малко пригодни за това...Ако някой може да се добере до поста на президент, в никакъв случай не трябва да му се позволява да работи това."
Единственото, от което ми е малко трудно да избягам е великата досада, която предизвиква у мен присъствието на някои от хитроумно избягалите състоянието „нещастен”, с помощта на капаци не само на очите, но и на ушите и на сърцето.
„— В брошурата пише — Артър я извади от джоба си и я погледна, — че тук мога да чуя молитва, специално измислена за мен и съобразена с нуждите ми.
— А, това ли? Ето ти молитва. Имаш ли молив?
— Да — отвърна Артър.
— Ето каква е тя… Да видим… „Пази ме да не науча това, което не трябва да знам. Пази ме дори да не науча, че има неща, които могат да се научат, а аз не ги знам. Пази ме да не науча, че съм решил да не знам нещата, които съм решил да не знам. Амин.“ Това е. И без друго се молиш за това мислено, така че можеш да я казваш и на глас.”
„Боже, Боже, Боже...”
Доказан факт е, че човек колкото повече знае, толкова повече поводи има да се чувства нещастен. Какво е противодействието? Невежество? Или просто да не се взимаме насериозно, заедно със цялото знание, до което сме се добрали?
Ако Дяволът иска да се добере до някой, единственото нещо, което трябва да му внуши е ... да се вземе насериозно.
Ах, само колко лесно му се отдава това!
Но как да не му се радваш на проклетника?
„Тази планета има — или по-точно имаше — един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувствуваха нещастни.”
Боже, този човек в България ли е живял или аз тотално бъркам в представите си за останалата част от света?
Да се чувстваш нещастен през по-голямата част от живота си изисква талант, който аз не притежавам и винаги съм се чудила как толкова много хора го имат. За да поддържам това състояние на съзнанието, нали всеки ден трябва да помня защо съм нещастна и също така да си изброявам наум всички проблеми, които имам и невъзможностите, които ме притискат да стоя на мястото, на което стоя и се чувствам нещастна. Оооо, от къде енергия за губене за такива глупости?
Разбира се, ако исках да си намеря повод за нещастие и тази сутрин, щях да си го намеря:
"Доказан факт е, че хората, които искат да управляват други хора, са най-малко пригодни за това...Ако някой може да се добере до поста на президент, в никакъв случай не трябва да му се позволява да работи това."
Единственото, от което ми е малко трудно да избягам е великата досада, която предизвиква у мен присъствието на някои от хитроумно избягалите състоянието „нещастен”, с помощта на капаци не само на очите, но и на ушите и на сърцето.
„— В брошурата пише — Артър я извади от джоба си и я погледна, — че тук мога да чуя молитва, специално измислена за мен и съобразена с нуждите ми.
— А, това ли? Ето ти молитва. Имаш ли молив?
— Да — отвърна Артър.
— Ето каква е тя… Да видим… „Пази ме да не науча това, което не трябва да знам. Пази ме дори да не науча, че има неща, които могат да се научат, а аз не ги знам. Пази ме да не науча, че съм решил да не знам нещата, които съм решил да не знам. Амин.“ Това е. И без друго се молиш за това мислено, така че можеш да я казваш и на глас.”
„Боже, Боже, Боже...”
Доказан факт е, че човек колкото повече знае, толкова повече поводи има да се чувства нещастен. Какво е противодействието? Невежество? Или просто да не се взимаме насериозно, заедно със цялото знание, до което сме се добрали?
Ако Дяволът иска да се добере до някой, единственото нещо, което трябва да му внуши е ... да се вземе насериозно.
Ах, само колко лесно му се отдава това!
1.
kapricia -
:о)
08.06.2009 11:14
08.06.2009 11:14
Мъдростта носи печал. (Кой ли го беше казал това?)
цитирайне е ли прекалено трудно и изморително да си нещастен постоянно?!
:):):):)
цитирай:):):):)
Но човек може да се справи с това :)
цитирайИ аз така си мисля, но човек може да му е сбъркано нещо при раждането или малко след това и да намира трудно поддържането на добро настроение.
Това е единственото обяснение, което намирам. :)
цитирайТова е единственото обяснение, което намирам. :)
5.
анонимен -
tutti bachii!!
08.06.2009 19:05
08.06.2009 19:05
slynce,vsichki sme ot edin cirk!!!goreshto pregryshtam teb i Radost-ta ti :))))
цитирай
6.
анонимен -
kiwi
08.06.2009 19:11
08.06.2009 19:11
...търси безпричинната радост, чисто по детски...:)
цитирайако щеш ми вярвай, но преди 5 минутки си мислех за теб и се чудех дали да не ти пратя едно смс-че :)))
И ние с Радостта те прегръщаме :)
цитирайИ ние с Радостта те прегръщаме :)
търся я. и по-важното е, че я намирам през по-голямата част от времето :)
цитирай
9.
анонимен -
vqrvam`Synche,nali znaesh
09.06.2009 17:09
09.06.2009 17:09
za magnitite ..:)))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186