Постинг
07.06.2009 18:59 -
Миш-маш
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 779 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.06.2009 19:00
Прочетен: 779 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 07.06.2009 19:00
Вървя и мисля. Като вървя мисля по-добре. Сякаш мускулите на краката и тези на мозъка ми са свързани.
Не съм само аз. Знам, че някои хора мислят по-добре като пушат. Или поне така си мислят, за да пушат. Други дъвчат дъвки или крачат напред-назад /ох, само да не е с токчета!/.
И не, че има за какво да мисля. Целият пространствено-времеви континиум се е разпрострял удобно по трите плюс една оси, измислен отдавна, все още функциониращ – не се вижда да има някакъв смисъл от моето мислене.
Неделя е. Изпратена в изгнание отломка от безкрайността. По улиците няма почти никой и аз се чудя накъде съм тръгнала в тази жега, още повече по черна тениска. То, че движението ми е безцелно е ясно, но можех поне да измисля подходящо облекло.
Преди моста забелязвам една дребна, белокоса старица, която ми се струва позната. Да, вчера почти по същото време седеше срещу мен на пейките на площада. Дали не е вещица някаква? Защо ме преследва?
Без да се трогна от горните въпроси продължавам, качвам се на моста и първото нещо, което забелязвам е младо момче под другия край на моста, което си държи по особен начин дясната ръка пред горната част на панталоните. Чудя се дали пишка или маструбира и небрежно продължавам напред по моста. От характерния жест на отръскване, с който той прибира каквото държеше и си закопчава панталоните разбирам какво е правил и се възмущавам, защото е само на 4-5 метра от приятеля си и все пак на доста открито място.
Краят на Вселената е запустял в неделя и дивакът си мисли, че може да пишка където му хрумне. Всичко това на няколко десетки метра от сградата, в която някои хора избират евро-нещо си. Евро? Ха!
Интересното е, че дивакът винаги се е оправял добре в Европата. Който е живял в Цялостния Всеобхватен миш-маш*** на комунизма или пост-комунизма, няма начин да не се оправи с реда и едно добре устроено общество ..... освен може би малко обноските ...
Ако някой ден и аз запраша по Европата, не мисля, че ще ме гони някаква носталгия. Казват, че човек изпитва носталгия не по географски места, а по места на които се е чувствал добре. Ако се замисля кога и къде съм се чувствала добре .... то ще излезе, че ... само в главата си съм се чувствала добре доскоро. Само световете, които сама съм изграждала полу-реални, полу-измислени са ме карали да се чувствам добре. 100%-товата реалност никога не е била в топ 10 на най-любимите ми неща.
Не, че няма някои красиви места в България. Има. Но то природа почти навсякъде има, а ако не можеш да я споделиш с някой или да и се насладиш спокойно, без да мислиш за сметките ...
Дъглас Адамс ми дойде много добре в края на тази седмица. Забавлявах се известно време с мисълта за вогоните. Абе, какви вогони от космоса като тук е пълно с вогони и особено вогонска поезия!
Остава само да видим кога ще се пръсне Земята отвътре, ... стига да сме уцелили правилната Вселена, де.
*** „Първото нещо, което трябва да се знае за Паралелните вселени, казва Пътеводителят, е, че не са паралелни.
Също така е много важно да си дадем сметка, че те не са и вселени в точния смисъл на думата, но най-лесно е да се опитаме да разберем това малко по-късно, когато вече сме разбрали, че всичко, което сме разбрали досега, не е вярно. Причината да не са вселени е, че всяка Вселена не е нещо само по себе си, а само начин за разглеждане на онова, което е по-известно под техническото название ЦВММ или Цялостен всеобхватен миш-маш. Цялостният всеобхватен миш-маш също не съществува реално, а е сумата от различните начини, по които бихме могли да го разглеждаме, ако съществуваше.
Причината, поради която Вселените не са паралелни, е същата, поради която и морето не е паралелно. Това не означава нищо. Можете да направите какъвто си искате разрез на Цялостния всеобхватен миш-маш и в общи линии ще получите нещо, което някой ще нарече свой дом.
Сега не се стеснявайте да изпаднете в нервна криза.”
Дъглас Адамс, Почти безобидна
Не съм само аз. Знам, че някои хора мислят по-добре като пушат. Или поне така си мислят, за да пушат. Други дъвчат дъвки или крачат напред-назад /ох, само да не е с токчета!/.
И не, че има за какво да мисля. Целият пространствено-времеви континиум се е разпрострял удобно по трите плюс една оси, измислен отдавна, все още функциониращ – не се вижда да има някакъв смисъл от моето мислене.
Неделя е. Изпратена в изгнание отломка от безкрайността. По улиците няма почти никой и аз се чудя накъде съм тръгнала в тази жега, още повече по черна тениска. То, че движението ми е безцелно е ясно, но можех поне да измисля подходящо облекло.
Преди моста забелязвам една дребна, белокоса старица, която ми се струва позната. Да, вчера почти по същото време седеше срещу мен на пейките на площада. Дали не е вещица някаква? Защо ме преследва?
Без да се трогна от горните въпроси продължавам, качвам се на моста и първото нещо, което забелязвам е младо момче под другия край на моста, което си държи по особен начин дясната ръка пред горната част на панталоните. Чудя се дали пишка или маструбира и небрежно продължавам напред по моста. От характерния жест на отръскване, с който той прибира каквото държеше и си закопчава панталоните разбирам какво е правил и се възмущавам, защото е само на 4-5 метра от приятеля си и все пак на доста открито място.
Краят на Вселената е запустял в неделя и дивакът си мисли, че може да пишка където му хрумне. Всичко това на няколко десетки метра от сградата, в която някои хора избират евро-нещо си. Евро? Ха!
Интересното е, че дивакът винаги се е оправял добре в Европата. Който е живял в Цялостния Всеобхватен миш-маш*** на комунизма или пост-комунизма, няма начин да не се оправи с реда и едно добре устроено общество ..... освен може би малко обноските ...
Ако някой ден и аз запраша по Европата, не мисля, че ще ме гони някаква носталгия. Казват, че човек изпитва носталгия не по географски места, а по места на които се е чувствал добре. Ако се замисля кога и къде съм се чувствала добре .... то ще излезе, че ... само в главата си съм се чувствала добре доскоро. Само световете, които сама съм изграждала полу-реални, полу-измислени са ме карали да се чувствам добре. 100%-товата реалност никога не е била в топ 10 на най-любимите ми неща.
Не, че няма някои красиви места в България. Има. Но то природа почти навсякъде има, а ако не можеш да я споделиш с някой или да и се насладиш спокойно, без да мислиш за сметките ...
Дъглас Адамс ми дойде много добре в края на тази седмица. Забавлявах се известно време с мисълта за вогоните. Абе, какви вогони от космоса като тук е пълно с вогони и особено вогонска поезия!
Остава само да видим кога ще се пръсне Земята отвътре, ... стига да сме уцелили правилната Вселена, де.
*** „Първото нещо, което трябва да се знае за Паралелните вселени, казва Пътеводителят, е, че не са паралелни.
Също така е много важно да си дадем сметка, че те не са и вселени в точния смисъл на думата, но най-лесно е да се опитаме да разберем това малко по-късно, когато вече сме разбрали, че всичко, което сме разбрали досега, не е вярно. Причината да не са вселени е, че всяка Вселена не е нещо само по себе си, а само начин за разглеждане на онова, което е по-известно под техническото название ЦВММ или Цялостен всеобхватен миш-маш. Цялостният всеобхватен миш-маш също не съществува реално, а е сумата от различните начини, по които бихме могли да го разглеждаме, ако съществуваше.
Причината, поради която Вселените не са паралелни, е същата, поради която и морето не е паралелно. Това не означава нищо. Можете да направите какъвто си искате разрез на Цялостния всеобхватен миш-маш и в общи линии ще получите нещо, което някой ще нарече свой дом.
Сега не се стеснявайте да изпаднете в нервна криза.”
Дъглас Адамс, Почти безобидна
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
