Постинг
03.06.2009 16:18 -
Добрите и лошите ... луди
Днес пак са ме хванали лудите, но този път са от добрите. Знаете ли, че има добри луди и лоши луди?
Съвсем като по филмите. И в живота сме добри и лоши, само че вместо едни хора да са от добрите, а други - от лошите, всички хора са ту добри, ту лоши в зависимост от това кои „луди” са ги обсебили.
Едно време като вярвах на филмите, не можех да разбера как така някой от „добрите”, понякога се държи толкова лошо с мен. Не, че сега разбирам, но сега виждам себе си. И аз някой ден съм бяла и добра, а в друг съм напълно психясала и по-добре да си далеч от мен.
То и аз искам да съм далеч от себе си понякога, ама .... трудна работа.
Милото пък хич не иска да е далеч от мен и затова понякога страда от близоста ми. Е, то и аз искам все да съм добра, ама не само, че всеки човек си има сянка, ами и колкото по-голям е човека, толкова по-голяма е сянката му ..... казват.
Затова не се ядосвам, че съм лоша понякога. Даже ми се ще да съм още по-лоша. Ефекта от „лошотията” често е много по-голям и по-полезен от „добротата”. Защо е така, ще кажат по-умните, аз само наблюдавам и се уча.
Разбира се, всичко би трябвало да се прави много по-цивилизовано и финно. Не като в България, от вратата за косата и .....
Едно от нещата, които ме дразнят тук е именно грубостта. То бива диващина, бива, ама ние сме върха! Варварите не само не са си отишли, ами и процъфтяват по такива сенчести области на цивилизацията като нашата страна. И няма да има оправяне в близките 100 години. А аз мислех да живея около 200 и да го дочакам това чудо, но напоследък взех да се отказвам.
Вредата, която ми оказа западната цивилизация е, че я видях. Ако не бях видяла, щях да си мисля, че навсякъде е като тук. А то не е.
Навсякъде хората са си хора, има по-умни и по-глупави, по-красиви и по-грозни, по-чувствителни и пълни дебили, навсякъде хората имат своите проблеми, но дребнавостта, грубостта и негативизма на българите имам чувството, че са ненадминати. А за държавните институции тук ... не ми се говори.
Но мисълта ми беше съвсем за друго. За добрите луди – т.е. днес се чувствам превъзбудена, ентусиазирана и изобщо свърших много и добра работа.
Също така замислих много работа, остава само да я свърша в близките дни и седмици. А отгоре на всичко се чувствам спокойна и уверена в успеха на проектите си. Много обичам това чувство.
Вчера пък забелязах един израз в английския: „have life”. Колко хубаво казано! Живей!
Сякаш трябва да се подсещаме от време на време, че трябва да живеем. Сигурно защото забравяме. Хващаме се в работа, заплитаме се в странни служебни или лични взаимоотношения, които тровят дните ни, мислим за миналото или бъдещето, а животът си тече .... в момента ..... необратимо.
Та, работата си е работа. Свърших каквото можах. Днес много повече от вчера, когато ми се гадеше направо и нищо не вървеше.
Но идва края на работния ден и мисля да го ударя на живот!
Съвсем като по филмите. И в живота сме добри и лоши, само че вместо едни хора да са от добрите, а други - от лошите, всички хора са ту добри, ту лоши в зависимост от това кои „луди” са ги обсебили.
Едно време като вярвах на филмите, не можех да разбера как така някой от „добрите”, понякога се държи толкова лошо с мен. Не, че сега разбирам, но сега виждам себе си. И аз някой ден съм бяла и добра, а в друг съм напълно психясала и по-добре да си далеч от мен.
То и аз искам да съм далеч от себе си понякога, ама .... трудна работа.
Милото пък хич не иска да е далеч от мен и затова понякога страда от близоста ми. Е, то и аз искам все да съм добра, ама не само, че всеки човек си има сянка, ами и колкото по-голям е човека, толкова по-голяма е сянката му ..... казват.
Затова не се ядосвам, че съм лоша понякога. Даже ми се ще да съм още по-лоша. Ефекта от „лошотията” често е много по-голям и по-полезен от „добротата”. Защо е така, ще кажат по-умните, аз само наблюдавам и се уча.
Разбира се, всичко би трябвало да се прави много по-цивилизовано и финно. Не като в България, от вратата за косата и .....
Едно от нещата, които ме дразнят тук е именно грубостта. То бива диващина, бива, ама ние сме върха! Варварите не само не са си отишли, ами и процъфтяват по такива сенчести области на цивилизацията като нашата страна. И няма да има оправяне в близките 100 години. А аз мислех да живея около 200 и да го дочакам това чудо, но напоследък взех да се отказвам.
Вредата, която ми оказа западната цивилизация е, че я видях. Ако не бях видяла, щях да си мисля, че навсякъде е като тук. А то не е.
Навсякъде хората са си хора, има по-умни и по-глупави, по-красиви и по-грозни, по-чувствителни и пълни дебили, навсякъде хората имат своите проблеми, но дребнавостта, грубостта и негативизма на българите имам чувството, че са ненадминати. А за държавните институции тук ... не ми се говори.
Но мисълта ми беше съвсем за друго. За добрите луди – т.е. днес се чувствам превъзбудена, ентусиазирана и изобщо свърших много и добра работа.
Също така замислих много работа, остава само да я свърша в близките дни и седмици. А отгоре на всичко се чувствам спокойна и уверена в успеха на проектите си. Много обичам това чувство.
Вчера пък забелязах един израз в английския: „have life”. Колко хубаво казано! Живей!
Сякаш трябва да се подсещаме от време на време, че трябва да живеем. Сигурно защото забравяме. Хващаме се в работа, заплитаме се в странни служебни или лични взаимоотношения, които тровят дните ни, мислим за миналото или бъдещето, а животът си тече .... в момента ..... необратимо.
Та, работата си е работа. Свърших каквото можах. Днес много повече от вчера, когато ми се гадеше направо и нищо не вървеше.
Но идва края на работния ден и мисля да го ударя на живот!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
