Постинг
16.05.2009 15:29 -
хвърчащи
най-големите ни страхове са сапунени балончета, които се пукат толкова по-лесно, колкото по-остра е личността ни разводнените същности могат да претендират че обичат цялото човечество но нямат гръб и характер втвърдявам се бавно не вредя много даже се надявам да съм полезна бидейки себе си да си друг изцежда силите, а вампири много, светулките – малко тя ме нарече „светулке” и на мен и на него хареса нося оранжево днес, той също пея оранжево небето оранжево морето и т.н. въпреки че ще стане малко тъжно след два дни, но тъгата осветява щастието презадоволяването бавно убива онзи ден мислех за керамичните котлони на братовчедка ми, която пържи на тях душата си в собствен сос написах стихотворение, но не знам дали да го публикувам тъгата и болката са двигатели на прогреса заедно с мързела и алчността непрогресиращите обаче не знам дали са по-малко щастливи някой ден ще отида до непал да видя по-диво от дивото тук не че ние не сме едни бедни непалци понякога, но хормона на щастието им се изплъзва на някои, други играят ринги-ринги-рае и не им пука да не ти пука за какво и да е е белег на разтежа, емоционално неинтелигентните не знаят за какво да се косят и за какво да не се, но пък будистите са много смешни с идеята за контрол на ума и емоциите ума не трябва да се контролира, а да се освободи, а емоциите трябва да се осмислят имат нужда от контрол само слабите не че силните много прогресират в днешните условия но на кой му пука за прогреса ако е щастлив все още ме вълнува баланса между добротата и силата, между егото и любовта, която човек може да даде на този, който го обича като цяло обаче съм доста спокойна, центрирана и ....... последното ще го премълча, за да не се хваля много, за да не чуе дявол :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186