Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2009 13:25 - Не изпуснах този автобус
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1482 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 11.05.2009 13:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Сънувах, че не идва автобус и изпускам самолета за Лондон. Сънувах го много бавно. Сякаш сънят продължаваше през всичките тези минути, в които чаках и чаках да дойде автобус, но той не идваше и не идваше. Усилено мислех кой идиот ме накара толкова късно да взимам автобус. Правех някакви сметки, според които дори автобуса да беше дошъл навреме, пак щях да пристигна току преди излитането, а нали ми трябва време да се чекирам.

Та, стоя на спирката, знам, че вече съм безвъзвратно закъсняла, но продължавам да чакам. Мисля си, че ще се случи някакво чудо. Събуждам се.

Сещам се, че мама и сестра ми са на село и съм им обещала да отида и аз, с автобуса. Решавам, че сънят е бил за автобуса за село, не за самолета. И без друго няма да пътувам към летището с автобус, естествено. Има служебен транспорт за тази работа.

А що се отнася до автобусите за село – миналата година се опитах да ползвам един, но беше неуспешно. Пристигнах в последния момент, а тъпия шофьор на микробуса не искаше да качва правостоящи. Ами като си взел линията, подсигури достатъчно големи автобуси! Или пича си знаеше точно колко хора пътуват и аз бях супер неочаквано покачване на бройката, с което той не можа да се справи.

И така тръгнах към автогарата смело, защото знам, че сънищата не се сбъдват.

Този път, микробуса пристигна в последния момент и аз наистина не го изпуснах.

Шофьорът пък беше мой тип – напълно асоциален. Взимаше и даваше пари, без да промълви дума, а когато тръгваше, не молеше някой от пътниците да затвори вратата, а  с добре оттренирани движения, даваше отначало малко газ, а после рязко спирачка и вратата се затваряше сама.

Ето това е мойта мечта – да си върша работата тихо и кротко и изобщо да не ми се налага да говоря с някой. Предпочитам и-мейли и факсове. Определени хора, с които работя са ми приятни и бих говорила с тях, но повечето бих предпочела даже и да не ги виждам.

Но, човек освен, че не избира родителите си, често не избира и колегите си. И се налага някак да се настрои към комуникация и работа с тях. Трудно е.

Тази трудност, разбира се, е преодолима, когато заплащането на труда е адекватно. Когато не е адекватно обаче, какво ми пречи да тегля по една на тези, с които не искам да работя и да не ми пука как това ще навреди на работата?

И така се разпада всичко в тази скапана държава .....



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. soho -
11.05.2009 13:51
И аз не обичам да говоря докато работя :)
цитирай
2. sunflower - понякога не обичам да говоря и като не работя
12.05.2009 08:25
но трябва да съм се изпонаприказвала на някой преди това :))))
цитирай
3. abadonka - Напълно те разбирам.
12.05.2009 12:50
Попадала съм в неприятен колектив и си е гадно. В момента, слава богу, работният ми ден протича с много смях и закачки. Три момичета сме на смяна и много си пасваме, парите не стигат, около нас е мизерия, клиентите са задници и единственият начин да оцелеем е да се държим една за друга и да си правим купона напук.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598989
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031