Постинг
28.04.2009 17:59 -
Отърсване от негативизма
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2082 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2009 08:16
Прочетен: 2082 Коментари: 7 Гласове:
0
Последна промяна: 29.04.2009 08:16
Прибирам се от работа порядъчно скапана и покрита с негативна енергия.
Отърсвам част от последната чрез миене на чинии и белене на картофи и се надявам да отърся остатъка с писане.
Изведнъж се сещам, че е вторник и част от гадостите намират обяснение.
Хубавото е, че съм си върнала вътрешната стабилност и негативизма не може да стигне до кой знае какви дълбочини.
Е, какво като съм се изпокарала с почти целия свят и че няма пари? Много важно! Нали имам себе си, него, детето и някаква степен на свобода. Удобства не ми трябват.
Удобства търсят зрелите хора, а аз такава няма да ставам.
Вчера видях двегодишния Сам да пълзи на колене в градината и искрено му завидях. Ах, как ми се пълзеше и на мен .... но ми се прокрадна и декаденската мисъл, че светлосините ми дънки ще се изцапат, признавам. Позор!
После се прибирахме към къщи от необичайна посока и имах чувството, че съм в друг град. Може би защото моста, по който минахме е нов. Усещането е странно като 20-тина години си минавал по все едни и същи маршрути на града и изведнъж има нов път.
С Аз-а е същото. Много е странно да усетиш, че можеш да минеш по друг път на мислене. Или, че обичайната стена, в която се удрят чувствата ти я няма.
Но пък, ако не търсиш и не откриваш нищо ново в себе си поне през някакви периоди от време, си е*ати задръстения тип.
Ето кое не понасям! Задръстените типове. Това са възрастните типове, дето са свършени.
Тези, на които вътрешното дете им е .... пораснало. Тъжна работа!
Не знам какво точно влагат в понятието „вътрешно дете” психолозите. Случайно разбрах, че и те имат такова понятие ... но според мен у един човек, не живее ли едно дете, той изобщо не е човек и не си струва усилията. Умряла работа ....
Сега си мисля дали тази вътрешна стабилост, която споменах по-горе не се дължи именно на онова абсолютно ирационално и диво дете, което нося у себе си.
Може да изглежда парадоксално, но възрастните хора като че ли са доста нестабилни. Предполагам, че е заради врити и най-вече заради егото.
Разбирам донякъде от тези работи, защото моето вътрешно дете от време на време задремва и тогава егото ми прави всички усилия да ме дестабилизира, обаче то се буди и прас, един ритник в задника на егото и ... всичко си идва на място :))))
Днес сме будни де, и носим тежеста на вторника, без много да мрънкаме.
Някои камъни просто са си тежки. :)
Отърсвам част от последната чрез миене на чинии и белене на картофи и се надявам да отърся остатъка с писане.
Изведнъж се сещам, че е вторник и част от гадостите намират обяснение.
Хубавото е, че съм си върнала вътрешната стабилност и негативизма не може да стигне до кой знае какви дълбочини.
Е, какво като съм се изпокарала с почти целия свят и че няма пари? Много важно! Нали имам себе си, него, детето и някаква степен на свобода. Удобства не ми трябват.
Удобства търсят зрелите хора, а аз такава няма да ставам.
Вчера видях двегодишния Сам да пълзи на колене в градината и искрено му завидях. Ах, как ми се пълзеше и на мен .... но ми се прокрадна и декаденската мисъл, че светлосините ми дънки ще се изцапат, признавам. Позор!
После се прибирахме към къщи от необичайна посока и имах чувството, че съм в друг град. Може би защото моста, по който минахме е нов. Усещането е странно като 20-тина години си минавал по все едни и същи маршрути на града и изведнъж има нов път.
С Аз-а е същото. Много е странно да усетиш, че можеш да минеш по друг път на мислене. Или, че обичайната стена, в която се удрят чувствата ти я няма.
Но пък, ако не търсиш и не откриваш нищо ново в себе си поне през някакви периоди от време, си е*ати задръстения тип.
Ето кое не понасям! Задръстените типове. Това са възрастните типове, дето са свършени.
Тези, на които вътрешното дете им е .... пораснало. Тъжна работа!
Не знам какво точно влагат в понятието „вътрешно дете” психолозите. Случайно разбрах, че и те имат такова понятие ... но според мен у един човек, не живее ли едно дете, той изобщо не е човек и не си струва усилията. Умряла работа ....
Сега си мисля дали тази вътрешна стабилост, която споменах по-горе не се дължи именно на онова абсолютно ирационално и диво дете, което нося у себе си.
Може да изглежда парадоксално, но възрастните хора като че ли са доста нестабилни. Предполагам, че е заради врити и най-вече заради егото.
Разбирам донякъде от тези работи, защото моето вътрешно дете от време на време задремва и тогава егото ми прави всички усилия да ме дестабилизира, обаче то се буди и прас, един ритник в задника на егото и ... всичко си идва на място :))))
Днес сме будни де, и носим тежеста на вторника, без много да мрънкаме.
Някои камъни просто са си тежки. :)
16: Има 7 техники за реклама, които знач...
Нагнетяване негативизъм, отчаяние и стра...
Живот между микроскопа и телескопа - с к...
Нагнетяване негативизъм, отчаяние и стра...
Живот между микроскопа и телескопа - с к...
Поздравления!:)
цитирайДа се отървем от негативизма - Долу БКП!
цитирайЗащо пък да сте затръстен тип?
Да не държите някоя много твърда линия .... по отношение на БКП, например :)))
цитирайДа не държите някоя много твърда линия .... по отношение на БКП, например :)))
винаги съм готова да чуя някаква нова идея, нещо да изпробвам, да науча нещо ново и наистина детето е живо в мен, въпреки че напредвам във възрастта, значи не е въпрос на възраст, а на това което е в главата ти. Хубав постинг по същество, но не приемам заключенията ти за възрастните, всичко зависи от вътрешния мир на човека.
цитирайКъдето в текста съм използвала тази дума съм имала предвид "възрастни" по душа, не по години. Извинявам се, ако не съм дала да се разбере това и съм обидила някой! :)
цитирайдете такова.
буди го по често :)
цитирайбуди го по често :)
значи често ще има посритване на егото :)
макар че човек и за егото си трябва да си се грижи. но както знаем грижите, изискват именно наказателни мерки от време на време :)
цитираймакар че човек и за егото си трябва да си се грижи. но както знаем грижите, изискват именно наказателни мерки от време на време :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
