Излязох с чадър, но вятъра беше толкова силен, че го прибрах и си нахлупих качулката на якето.

Имах всички предпоставки да не се чувствам добре, но все пак се чувствах добре. Не се налагаше и да бързам много, защото бях излязла почти навреме.

Мислех си, че стаята на ума ми има нужда от пролетно почистване и си я представих напълно празна с широко отворени прозорци и врати.

Огледах се по някое време и ми се стори, че ярко зелената трева, жълтите и бели цветове по дърветата силно контрастират на мрачното и студено време.

Един циганин ме попита колко е часа и аз взех та му отговорих. Едва по-късно ми светна, че едва ли в днешно време някой ходи без мобилен телефон, та въпроса за часа трябва да е останал само като форма на свалка.

Хич и нямаше да се сетя, де, ако онзи не ме беше веднъж изпреварил, после изчакал да мина покрай него и накрая, на безопасно разтояние зад мен, осведомил, че имам хубаво дупе.

Направих се, че не го чувам от качулката, но се озадачих.

Мислех, че циганите са престанали да подсвиркват след мацките по улиците, а и аз не съм съвсем на възраст на мацка. Но е хубаво, ако съм му се сторила такава. :)

После пазарувах зеленини, прибрах детето и смело се сванах да готвя мързелив зелник.

Баба правеше страхотен мързелив зелник. Няма я от много години вече, но е често в съзнанието ми. Чувам я да се смее и да ми говори. Някъде в съзнанието ми е и онова 10-12 годишно момиченце, дето чете книги на прозореца на къщата на село докато яде с огромно удоволствие обикновени вафли.

И сега обичам вафли, но напоследък все по-малко чета.

Но затова пък повече живея. Животът е по-труден от книгите, но .... си струва.

Дали и аз ще живея в съзнанието на някой, когато вече ме няма? Възможно е, но когато и той умре няма да ме има вече никъде. Освен, ако не остане виртуалното ми аз в интернет. Представяш ли си след 50-тина години непознати тийнеджъри да попадат на думите ми ровейки в Гугъл? Или все пак мрежата ще се задръсти съвсем и ще съм напълно изгубена в нея? А, всъщност какво значение има, след като аз няма да съм тук?

Или няма да има 50 години, а само 3 и половина? Днес гледах едно клипче за 21 декември 2012. Доста мрачно беше и затова много не го вярвам, но .... знае ли човек.

Добре все пак, че живея на високо.

Днес получих подарък - тефтер с календар на маите. Много е хитър, но защо техният календар свършва? А има ли планета Нирибу?

Май забравих, че ума ми е празна стая днес. Какво съм се разбъбрила толкоз?

мързеливия зелник, много ми стана интересно. Имам една електронна книжка за точката, тя така изхвърли всички спомени от нейната стая, за да започне отново, явно на прав път си. А това с циганина и на мен ми се случи, ама много отдавна, сигурно си го предават един на друг като поменик.
Та моя циганин ме нападна под един мост, пак ме попита колко е часа и аз до като видя ми се нахвърли. Само че си намери майстора, аз тамън бях започнала курс по джудо и ни бяха показали хватката " Ук и гоши". С такова удоволствие я приложих, че направо си умрях от кеф.

нещо нещата ми миришат като лещански и земетресение.
просто е безумно , ако живота свърши след 3 години и половина , никой няма да остане за да ни чете писанията , не се тревожи :)

ама то този "зелник" не е зелник. става въпрос за киселец, лапад и лук - да ги позапържиш в олио, после добавяш яйца, сирене и прясно мляко и запичаш. аз го направих само с киселец и лук, че нямах лапад и пак става, макар че не е съвсем като този на баба. :)

и не се тревожа особено, но човек трябва да допуска всички възможности ... ако не за друго, поне ей така, за спорта :)

Най-хубаво е когато имаш празна стая-започваш да я обзавеждаш и подреждаш по свой начин, по свой вкус. Можеш сам да избираш завеси, картини, вази и т.н. Обзаведи душата си с нови преживявания, мечти, приятели.Ще стане хубаво!

мечти, приятели и шоколад !!! " ..and don't forget to bring a towel ! " :D

човек май малко трудно се обзавежда с ново Аз, но пък предполагам, че е доста вълнуващо преживяване :)))

мда ... важно е да не забравяме кърпата :))))