Постинг
25.02.2009 09:36 -
Проблеми
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1646 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 25.02.2009 09:38
Прочетен: 1646 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 25.02.2009 09:38
Спокойна съм. Толкова съм спокойна, че чак ме хващат нервите.
И не, че нямам проблеми. Имам. Но в този момент от време, тези проблеми сякаш запълват дупки в пространството, които иначе щяха да зеят.
Преди си мислех, че проблемите са лошо нещо и гледах да нямам. Но как гледах да нямам? Като уйдисвах на акъла на тези около мен, само и само мир да е, и да няма нацупени и мрънкащи физиономии.
Колко глупаво!
Тези, които са склонни да мрънкат и да се мръщат, мрънкат и се мръщят независимо какво става около тях – добро или лошо. Световете в техните глави са си сиво-черни и сиво-черно е всичко около тях.
Но да се върнем на мен – любимата ми тема. Та, аз наскоро открих красотата на проблемния живот и сега смятам да и се насладя.
Старият метод на уйдисване на акълите на другите, не доведе до особен успех и затова, защото колкото по-уйдисваш на акъла на другия, толкова повече той си вярва, че е прав и смята твойта доброта за даденост.
Сега, когато съм лошата, съм забелязвана много повече и дори и да има някакъв съвсем минимален шанс да накарам някого да се замисли защо, по дяволите, съм станала толкова лоша и дай Боже, да намери някои отговори – всичко си струва.
Всеки проблясък на осъзнаване е хиляди пъти по-добър от дългогодишно изграждане на ценностна система по модели на други хора.
А проблемите – те са горещите огнища, които ни помагат да се движим напред. Какво щяхме да правим, ако нямахме проблеми за разрешаване?
Щяхме окончателно да затъпеем, разбира се, и по тази причина взех да не се дразня толкова от хора, които умират да си създават сами проблеми. Те подсъзнателно си създават условия за развитие. Е, стига да не го правят заради самите проблеми и да не се оставят на омагьосаните кръгове, които създава вярата в тях.
Защото проблема съществува докато вярваме, че съществува. Това, което бих могла да нарека проблем в живота си, друг би могъл да нарече „щастие” или „висша справедливост”, например. Аз самата, също мога да избера тези термини, вместо термина „проблем”.
Проблемът на такъв проблем обаче, ще се окаже липсата на проблем. Т.е. ако не вярвам, че проблемите ми са истински, а все пак имам нужда от проблеми за решаване, за да не спирам развитието си .... какво правим?
Седя си спокойна и ме хващат нервите от това спокойствие. :)
И не, че нямам проблеми. Имам. Но в този момент от време, тези проблеми сякаш запълват дупки в пространството, които иначе щяха да зеят.
Преди си мислех, че проблемите са лошо нещо и гледах да нямам. Но как гледах да нямам? Като уйдисвах на акъла на тези около мен, само и само мир да е, и да няма нацупени и мрънкащи физиономии.
Колко глупаво!
Тези, които са склонни да мрънкат и да се мръщат, мрънкат и се мръщят независимо какво става около тях – добро или лошо. Световете в техните глави са си сиво-черни и сиво-черно е всичко около тях.
Но да се върнем на мен – любимата ми тема. Та, аз наскоро открих красотата на проблемния живот и сега смятам да и се насладя.
Старият метод на уйдисване на акълите на другите, не доведе до особен успех и затова, защото колкото по-уйдисваш на акъла на другия, толкова повече той си вярва, че е прав и смята твойта доброта за даденост.
Сега, когато съм лошата, съм забелязвана много повече и дори и да има някакъв съвсем минимален шанс да накарам някого да се замисли защо, по дяволите, съм станала толкова лоша и дай Боже, да намери някои отговори – всичко си струва.
Всеки проблясък на осъзнаване е хиляди пъти по-добър от дългогодишно изграждане на ценностна система по модели на други хора.
А проблемите – те са горещите огнища, които ни помагат да се движим напред. Какво щяхме да правим, ако нямахме проблеми за разрешаване?
Щяхме окончателно да затъпеем, разбира се, и по тази причина взех да не се дразня толкова от хора, които умират да си създават сами проблеми. Те подсъзнателно си създават условия за развитие. Е, стига да не го правят заради самите проблеми и да не се оставят на омагьосаните кръгове, които създава вярата в тях.
Защото проблема съществува докато вярваме, че съществува. Това, което бих могла да нарека проблем в живота си, друг би могъл да нарече „щастие” или „висша справедливост”, например. Аз самата, също мога да избера тези термини, вместо термина „проблем”.
Проблемът на такъв проблем обаче, ще се окаже липсата на проблем. Т.е. ако не вярвам, че проблемите ми са истински, а все пак имам нужда от проблеми за решаване, за да не спирам развитието си .... какво правим?
Седя си спокойна и ме хващат нервите от това спокойствие. :)
ортикария да хване човек
цитирай"Защото проблема съществува докато вярваме, че съществува." Нали помниш прословутата фраза на обучаващия се талант при Оракула - "Не мисли как да огънеш лъжицата - мисли, че няма лъжица!"
цитирайСамо гледай, докато се радваш на промяната, да не изпаднеш в другата крайност.
цитирайразббрах че колкото си по добра, толкова по лоша си ( за тези на които угаждаш , а най вече за себе си )
така че - ай сиктир
цитирайтака че - ай сиктир
нямам какво повече да добавя .... засега :)))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186