Постинг
31.12.2008 10:27 -
Какъв ден
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1953 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 31.12.2008 10:32
Прочетен: 1953 Коментари: 6 Гласове:
0
Последна промяна: 31.12.2008 10:32
Един от онези ослепителни дни, в които планината е пропълзяла насам, а слънцето се опитва да се промъкне в носа ти и да те погъделичка.
Мога да седя в стаята на отворен прозорец, по пижама. Онази, резидава, плюшена пижама, разбира се, която е последният ми любим предмет за всички времена.
Те му казват пижама, но с такова нещо посмъртно не може да се спи, колкото и студена да е стаята. Перфектно е обаче за мотаене из къщи.
Навремето жените носеха едни неща, които се наричаха пенюари. Пенюарите, предполагаха по-свободни движения и бяха предназначени да пазят другите дрехи, докато жената шета из къщи. Те изобщо символизираха шетането из къщи, докато плюшените пижами са сякаш по-подходящи за ... излежаване из къщи, гледане на телевизия, четене на книжки, сърфиране в нета и т.н. :) Ах, Как се променят времената! :)
Отдавна съм казала, че трябва да благодарим на Бог за меките, еластични материи .... с тях, животът е някак по-удобен.
Тъй като днес е 31-ви декември, шетнята вкъщи всъщност няма начин да бъде избегната по пижама или без ... :))) ... и затова е най-добре да ставам ...
Пожелавам весело посрещане на Нова година на всички и поздравявам със следното стихотворение:
Честита Нова година
Виж, не искам много:
само твоята ръка, да я държа
като жабче, спящо най-доволно.
Нужна ми е тая длан,
врата, която ти ми даваше
да влизам в твоя свят, това парче
зелена захар, заоблено от радост.
Няма ли да ми заемеш твоята ръка
в тая нощ, последна от годината
и с предрезнели кукумявки?
Не можеш, по технически причини.
Тогава аз от въздуха я изтъкавам,
насновавам всеки пръст,
свилената праскова на твойта длан,
опакото и, поле с дървета сини.
И аз я хващам и държа,
сякаш от това зависи много нещо на света:
кръговрата на четирите годишни времена,
пеенето на петлите и любовта на всички.
31.12.1951
Хулио Кортасар
Мога да седя в стаята на отворен прозорец, по пижама. Онази, резидава, плюшена пижама, разбира се, която е последният ми любим предмет за всички времена.
Те му казват пижама, но с такова нещо посмъртно не може да се спи, колкото и студена да е стаята. Перфектно е обаче за мотаене из къщи.
Навремето жените носеха едни неща, които се наричаха пенюари. Пенюарите, предполагаха по-свободни движения и бяха предназначени да пазят другите дрехи, докато жената шета из къщи. Те изобщо символизираха шетането из къщи, докато плюшените пижами са сякаш по-подходящи за ... излежаване из къщи, гледане на телевизия, четене на книжки, сърфиране в нета и т.н. :) Ах, Как се променят времената! :)
Отдавна съм казала, че трябва да благодарим на Бог за меките, еластични материи .... с тях, животът е някак по-удобен.
Тъй като днес е 31-ви декември, шетнята вкъщи всъщност няма начин да бъде избегната по пижама или без ... :))) ... и затова е най-добре да ставам ...
Пожелавам весело посрещане на Нова година на всички и поздравявам със следното стихотворение:
Честита Нова година
Виж, не искам много:
само твоята ръка, да я държа
като жабче, спящо най-доволно.
Нужна ми е тая длан,
врата, която ти ми даваше
да влизам в твоя свят, това парче
зелена захар, заоблено от радост.
Няма ли да ми заемеш твоята ръка
в тая нощ, последна от годината
и с предрезнели кукумявки?
Не можеш, по технически причини.
Тогава аз от въздуха я изтъкавам,
насновавам всеки пръст,
свилената праскова на твойта длан,
опакото и, поле с дървета сини.
И аз я хващам и държа,
сякаш от това зависи много нещо на света:
кръговрата на четирите годишни времена,
пеенето на петлите и любовта на всички.
31.12.1951
Хулио Кортасар
Тя щетнята в къщи няма край, ама....
Прави като мен, посвърша нещо и седна пред компа да си почина, така шетането не ми е досадно!
цитирайПрави като мен, посвърша нещо и седна пред компа да си почина, така шетането не ми е досадно!
Поздрави ;)):
Happy New Year
Виж, не искам много,
само ръката ти, да я държа
като жабче заспало доволно.
Имам нужда от вратата, която ми открехваше,
за да проникна в твоя свят, тази бучица
зелена захар, окръглена радост. Няма ли да ми дадеш
ръката си през тази
Новогодишна нощ на совите прегракнали?
Не можеш, по технически причини. Тогава
измислям я във въздуха, изплитам всеки пръст,
копринената праскова на твойта длан
и опакото й, страна на синкави дървета.
И ето хващам я и я задържам така сякаш
едва ли не от туй
светът зависи,
смяната на четирите сезона,
пропяването на петлите, любовта на хората.
цитирайHappy New Year
Виж, не искам много,
само ръката ти, да я държа
като жабче заспало доволно.
Имам нужда от вратата, която ми открехваше,
за да проникна в твоя свят, тази бучица
зелена захар, окръглена радост. Няма ли да ми дадеш
ръката си през тази
Новогодишна нощ на совите прегракнали?
Не можеш, по технически причини. Тогава
измислям я във въздуха, изплитам всеки пръст,
копринената праскова на твойта длан
и опакото й, страна на синкави дървета.
И ето хващам я и я задържам така сякаш
едва ли не от туй
светът зависи,
смяната на четирите сезона,
пропяването на петлите, любовта на хората.
Wildroses, забравила съм да спомена, че превода на стиха по-горе е на Румен Стоянов. :)
цитирайА другият е на Стефка Кожухарова. ;))
цитирайда не спираш да грееш и през нея :)
цитирайЧестита да е! :)))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186