Постинг
27.12.2008 22:18 -
Какво животно съм
Според някои теории съм твърде егоцентрирана и изобщо не мога да обичам, според други съм добра майка и всеотдаен партньор.
Нито една от тези теории не е доказана и последните зависят общо взето от гледната точка на този, който ги поддържа.
Аз пък, още се чудя от време на време какво животно съм и не знам дали ще разбера до края на живота си. Предполагам, че е по-добре да разбера преди да умра, че там може и да ме питат и аз ако нямам отговор, може да се наложи да се връщам пак тук, а това хич няма да ми хареса .... тази земя така ми е писнала .... Не стига, че и в този живот имам чувството, че съм изживяла десетина наведнъж, пък не дай си Боже още десетина да ми се налагат ...
Е, всичко това, ако теориите за прераждането са верни ... а те може и да не са, а да се визира именно това многоживотие в един живот, което споменавам по-горе.
Мамка му, по тази логика, може човек да има и многохарактерност, която да обяснява колебанията ми между егоизъм и алтруизъм.
Не, че се колебая кой знае колко. Просто в даден момент взимам решение в полза на егоизма, а в следващия, в полза на алтруизма. И като казвам егоизъм ... не съм заслепена за околния свят, не, просто се опитвам да разбера кое е най-добро за мен ... и не знам дали не е по-добре да наричам това „елементарно чувство за самосъхранение”, а не егоизъм. Защото ако искам да отдам изцяло живота си за другите, от къде ще взимам, за да има какво да давам ... мога ли да отдавам празен живот?
А някои си мислят, че е достатъчно да даваш ..... пари, например.
Представяте ли си къде могат да се срещнат двама души, единият от които иска да дава само пари, а другият иска само време и внимание?
Голям съм експерт по теориите за „двама души”, иначе, но на практика съм гола вода!
Не ме бива да полагам усилия в тази насока, по-често си мисля, че нещата трябва да се получат от самосебе си, а .... може би греша. ... или пък не .... Времето може и да покаже, а може и да не покаже.
Май е глупаво да философствам. Нали точно това прочетох днес – за разликата между възрастните и децата. Възрастните, нали все много знаят, допускат всички уж логични възможности, а пък детето си е надарено с увереност и просто „знае” какво ще стане, колкото и противно на логиката да е .... особено що се отнася до „Божиите работи”.
Трябва да събудя детето в себе си ... То може да изпадне в абсолютни противоречия с възрастните наоколо, но ... кой е казал, че трябва да се разбираме с всички? А така и така вече съм на нож ... :)
Днес извърших две малки „злини”, но не ми е особено притеснено .... ставам май по-уверена в себе си. Не, че трябва да върша „злини”, но .... не мога и да върша все неща, които са угодни на другите ... трябва да свикна с тази мисъл и .... другите май ще трябва да свикнат.
Знам, че напоследък поставям на изпитание търпението на много хора, но .... защо пък не? Като ги дразня, без да искам разширявам кръгозора им като ги карам да допускат неща, които са мислели доскоро за недопустими. Ама кой ще каже какво е допустимо и какво е недопустимо? И трябва ли да дремем цял живот с една единствена представа за себе си, другите, кое е правилно и кое не е? Не е ли далеч по-добре да ни се отдават случаи да ... мислим ... и да решаваме сами?
Е, сега аз предоставям такива случаи ... който иска да се възползва, който не, ... да не се :)
Нито една от тези теории не е доказана и последните зависят общо взето от гледната точка на този, който ги поддържа.
Аз пък, още се чудя от време на време какво животно съм и не знам дали ще разбера до края на живота си. Предполагам, че е по-добре да разбера преди да умра, че там може и да ме питат и аз ако нямам отговор, може да се наложи да се връщам пак тук, а това хич няма да ми хареса .... тази земя така ми е писнала .... Не стига, че и в този живот имам чувството, че съм изживяла десетина наведнъж, пък не дай си Боже още десетина да ми се налагат ...
Е, всичко това, ако теориите за прераждането са верни ... а те може и да не са, а да се визира именно това многоживотие в един живот, което споменавам по-горе.
Мамка му, по тази логика, може човек да има и многохарактерност, която да обяснява колебанията ми между егоизъм и алтруизъм.
Не, че се колебая кой знае колко. Просто в даден момент взимам решение в полза на егоизма, а в следващия, в полза на алтруизма. И като казвам егоизъм ... не съм заслепена за околния свят, не, просто се опитвам да разбера кое е най-добро за мен ... и не знам дали не е по-добре да наричам това „елементарно чувство за самосъхранение”, а не егоизъм. Защото ако искам да отдам изцяло живота си за другите, от къде ще взимам, за да има какво да давам ... мога ли да отдавам празен живот?
А някои си мислят, че е достатъчно да даваш ..... пари, например.
Представяте ли си къде могат да се срещнат двама души, единият от които иска да дава само пари, а другият иска само време и внимание?
Голям съм експерт по теориите за „двама души”, иначе, но на практика съм гола вода!
Не ме бива да полагам усилия в тази насока, по-често си мисля, че нещата трябва да се получат от самосебе си, а .... може би греша. ... или пък не .... Времето може и да покаже, а може и да не покаже.
Май е глупаво да философствам. Нали точно това прочетох днес – за разликата между възрастните и децата. Възрастните, нали все много знаят, допускат всички уж логични възможности, а пък детето си е надарено с увереност и просто „знае” какво ще стане, колкото и противно на логиката да е .... особено що се отнася до „Божиите работи”.
Трябва да събудя детето в себе си ... То може да изпадне в абсолютни противоречия с възрастните наоколо, но ... кой е казал, че трябва да се разбираме с всички? А така и така вече съм на нож ... :)
Днес извърших две малки „злини”, но не ми е особено притеснено .... ставам май по-уверена в себе си. Не, че трябва да върша „злини”, но .... не мога и да върша все неща, които са угодни на другите ... трябва да свикна с тази мисъл и .... другите май ще трябва да свикнат.
Знам, че напоследък поставям на изпитание търпението на много хора, но .... защо пък не? Като ги дразня, без да искам разширявам кръгозора им като ги карам да допускат неща, които са мислели доскоро за недопустими. Ама кой ще каже какво е допустимо и какво е недопустимо? И трябва ли да дремем цял живот с една единствена представа за себе си, другите, кое е правилно и кое не е? Не е ли далеч по-добре да ни се отдават случаи да ... мислим ... и да решаваме сами?
Е, сега аз предоставям такива случаи ... който иска да се възползва, който не, ... да не се :)
ми е идеята ти за ,,пренасищане'' с живеене и многохарактерност- на моменти съм усещал тази ,,умора'', когато от безбройните вариации на или...или, дали...или, може и така, може и иначе на човек му писва от това кое е добро, кое е зло и си казва - абе, защо няма, по дяволите, един-единствен коридор, по който да вървя, толкова по-лесно би било! В такива мигове на човек му идва да ,,стесни ръкавите на Произвола'', по израза на Руми, и да се успокои, поемайки пътя си по останалия един-единствен коридор. Това е спасителна реакция, когато касае изключително важен, съдбовен избор. Опитаме ли се обаче да го наложим като повсеместна практика, тежко ни, защото многоизмерността на света ще ни разкаже набързо игрите! С оглед и на алтруизма, както казваш, подобна ,,бедност'' е нежелателна, защото нали трябва да имаш какво да дадеш.
Затова прегръщам призива ти ,,да събудим детето в себе си'' - то играе на воля различните роли без ,,умора'' и много-много не плаща ,,данък обществено мнение''. В крайна сметка добро-зло, правилно-неправилно ги определяш ти самият!
цитирайЗатова прегръщам призива ти ,,да събудим детето в себе си'' - то играе на воля различните роли без ,,умора'' и много-много не плаща ,,данък обществено мнение''. В крайна сметка добро-зло, правилно-неправилно ги определяш ти самият!
Страхотна си....много ми хареса постинга ти..целувки
цитирай
3.
анонимен -
А според мене си овца.
28.12.2008 12:37
28.12.2008 12:37
с моя постинг -да открием и да запазим детето в себе си, естествено е , че го приветствам, още повече че момента е срашно подходящ за това. Подредила съм си кътче с елха, разни джуджета, Снежанка, дядо Коледа и купища коледни играчки. Никога не съм се движела само по един коридор. На времето, когато тренирах гребане, на едно състезание излезохме от коридора и ни декласираха, въпреки че бяхме с лодка и половина по-напред. Три дена плаках и не станах от леглото, но от тогава някак претръпнах и често съм вън от коридора за да изпробвам реакции. Ставам човеколюбива само ако някой наистина има нужда от мен и то по здравословни причини. През останалото време обичам да провокирам и като теб да им разширявам кръгозора на разни хора.
цитирайИ аз самата тази сутрин се сетих, че трябва да "стесня ръкавите на Произвола". Наистина много хубав израз. :)
цитирайБлагодаря! :)
цитирайважното е да съм черна.
цитирайПреди малко играх на домино, а сега ще ходя да видя племенниците и май ще се наложи да поиграя или на детски билярд или на джага :))))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
