Преди Неговото рождение всичко вървеше на чупене.

Веднъж детето счупи поставката на едната елха, после аз я настъпих и .... После ми се счупи стената на едно зъбче и зъболекарят ми каза, че ще може да го облече чак след празниците. И накрая  ... абсолютната класика – счупих си едното стъкло на очилата.

Слава Богу за очилата има някаква надежда да станат във вторник. И дано, защото във времето от годината, което исках да отделя за четене и гледане на филми, очила щяха да ми дойдат добре. Мога и без очила, но се напрягам.

Е, ще го преживея ... и без друго са напрегнати времена. А и писането не ми е трудно като не поглеждам много към екрана, а си гледам само клавиатурата. Така рискувам да избълвам много грешки, но какво пък ... очичките ми са по-важни.

Току-що дочетох „Лунен тигър” на Пенелопе Лайвли. Много ми хареса.

Една от мислите, които ми се оформиха четейки я, е че в крайна сметка, за да съм аз това, което съм сега, за да мога да работя такава работа, да мисля по начина, по който мисля, да живея по начина, по който живея, хиляди неизвестни жени ... е и мъже в историята са се раждали, работили, борили за правата си и умирали. Свободният свят /е ... донякъде свободният/ днес нямаше да бъде толкова свободен, ако милиони не са умирали преди това в борбата за права и свободи. Чувствам се понякога ужасно облаготелствана за това, че живея в такива времена. Мисълта за времена, в които хората са спали на земята, работили са от изгрев до залез, не са имали топла вода и информация за това, което се случва наоколо, ме ужасява. Още повече мисълта да съм била жена по тези времена. Понякога си представям горещината на пламъците, които започват да плъзват към краката ми.

И сега нямаме кой знае каква свобода на избора, но някога и толкова не са имали. Понякога не са имали абсолютно никакъв избор и са живяли напрапения им живот, с натрапените им хора и сигурно единственото, което са могли да изпитват е било смирение. Сигурно затова вярата в Бога е била силна, защото са се надявали на нещо след смъртта ... след като животът е бил толкова предопределен.

Дали са си мечтали за свободна воля? Дали са си предствяли, че в Рая ще имат някакъв избор, ще могат да правят каквото си искат? Или такава мисъл изобщо не е могла да мине през главите им?

Бил ли е изобщо Бог утеха?

А, сега, когато имаме много повече свободи, дали това е причината за загуба на вяра?

Ако  съм напълно искрена със себе си, бих казала, че никога не съм вярвала особено в Бог. Вярвам в определени вселенски закони, за които не съм напълно сигурна, че имат разумен произход. Всъщност сигурна съм, че нямат разумен, в човешки понятия, произход. И бидейки човек, аз не мога да вникна в този метаразум и затова май няма смисъл да опитвам.

Повече са ми допадали винаги дзен концепциите за живот тук и сега.

Да уловя мига, с всички негови нюанси и евентуален смисъл или липса на смисъл. Да напиша някой ден историята на света като главната героиня на Пенелъпи Лайвли. Яд ме е малко, че е стигнала до същата идея далеч преди мен и даже я е осъществила и публикувала. Има и „Букър” за тази работа.

Нищо, аз си пиша историята на света през моя поглед тук. Важен е процеса на писане. Упраженията.

Нямам никаква последователност в писането обаче. Вече и не помня от къде тръгнах. Нещо за чупене беше.

Коледа е. Стават ли наоколо чудеса?

На мен ми е коледно спокойно и вече отварям мислено следващата книга. Време е за Льо Клезио. :)

все се оказва че някой ни е грабнал вече "Букър"-а,или пулицъра,докато ний изнамерим топлата вода.
Давам си сметка,че посветих време,да науча едни неподлежащи на образоване тъпаци,че свободата не е по дефоулт,а някой преди нас се е болрил за да я имаме,в каквато и да е посока...
ударих на камък.
много колелета ще се извъртят,докато всеки сам даде своята дан и научи ценността на свободата да избираш..
Прегръщам коледно.
Стягам експедиция към северния полюс,за сега тренирам на Шипка,дет гръм се чуй ;)))

и много се радвам. :)
Прегръщам те и аз коледно!

А иначе, борбата е борба и е безмилостно жестока :)

казват, носело щастие. Така, че очаквай щастливи мигове! Виж, за четененто не съм много сигурен какво точно носи - ето една интересна провокация, относно ползата и вредата от четенето.
Весели празници!

Четенето носи диоптър.

и аз понякога много се чудя четенето повече ползи или повече вреди носи .... но и да се чудя и да не се чудя ... обичам да чета. :)
Весели празници и на теб!