Постинг
24.11.2008 09:44 -
Въз-главници
Възглавници. Ноември минава под знака на възглавниците. Винаги съм мечтала за полупразна стая, с огромни прозорци и много, ама много възглавници по пода.
Както казва една приятелка за себе си и детето – ние си живеем на пода. Искам и аз да живея на пода .... е, поне през някаква част от времето.
Стаята в мечтите ми се различава малко от тази, с която разполагам в момента, но това е добре, защото предполага продължителност на мечтите.
Също така, възглавниците в мечтите ми се различават от тези, които успях да ушия в момента, но последните са ми първите и то с подръчни материали, та ми е простено. Обещавам втория път да проявя повече въображение. Факта, че изобщо ших е особено изразителен. Аз никак не умея да шия. Но пък знам, че ако човек не е по професия шивач, той никога не би се загледал в шефовете на нещо. Още повече, ако е прозаичен на пръв поглед предмет като възглавницата.
Виж, аз не мисля, че възглавницата е прозаичен предмет. Много романтичен може да бъде, всъщност. И много практичен в същото време, независимо от противоречието, приятен на докосване и ... литературен, даже. Да си припомним „Записки под възглавката”.
За мен засега е предмет, удобен за игра на пода и за запълване на празното пространство. Проблема е, че ме бият на дама и на скрабъл в български вариант, докато се излежавам на предмета, но .... ще мине време и аз ще стана още по-добра, и още по-добра и ... ще видят те тогава ....
Наскоро си изброявах наум предметите, към които имам особен афинитет. Тук споменах веднъж щипките, сега стана въпрос за възглавниците и засега се сещам за един трети такъв предмет – чорапите. На чорапите ще отделя специално внимание някой друг път, защото сега говорим за възглавниците, а аз малко се отклоних.
За пръв път се впечатлих силно от възглавнички у един приятел, на когото майка му беше ушила едни невероятни декоративни възглавнички-бижута във форми на листа и животни. Тя, разбира се, беше използвала специални платове и пълнеж и мисля, че беше взела кройките от някакво списание. Поради липса на списание, средства, време и желание и най-вече диван, на който да ги сложа, аз взех непотребни платове от мама и дунапрен от опаковки от фирмата и ....
Абе, много съм горда от себе си, защото е много хубаво да си направиш нещо сам, с двете си ръце. Възглавничките ми може и да изглеждат грозновати в очите на другите, но за мен са безкрайно ценни и мисля да си ги пазя до края на живота си :). Ще ги показвам на внуците и ще казвам – „ето това са ми първите ушити възглавници ... ето, как направи първите си стъпки концерна залял цял свят с пухкави, успокояващи духа и тялото, възглавници-уникати и прославил България на пет океана”. :)
Е, може и да изглежда глупаво да правиш сам нещо, което можеш да купиш зад ъгъла за никакви пари, но .... както винаги съм казвала, искам да се върна обратно към природата и от там обратно към простите неща, които са вършили жените в миналото. Мога да си купя и готова пържола, но тази, която съм направила сама е далеч по-вкусна, мога да си купя и готови сладки, но те са по-скоро отвратителни, отколкото вкусни, мога да си купя и възглавници, но .....
Да не говорим, че механичната работа на ръцете успокоява ума. Имах нужда от успокоение и го получих. Едната вечер шия възгланици, на другата играя дама/скрабъл и ... така :)
А компа събира прах в ъгъла :)
Както казва една приятелка за себе си и детето – ние си живеем на пода. Искам и аз да живея на пода .... е, поне през някаква част от времето.
Стаята в мечтите ми се различава малко от тази, с която разполагам в момента, но това е добре, защото предполага продължителност на мечтите.
Също така, възглавниците в мечтите ми се различават от тези, които успях да ушия в момента, но последните са ми първите и то с подръчни материали, та ми е простено. Обещавам втория път да проявя повече въображение. Факта, че изобщо ших е особено изразителен. Аз никак не умея да шия. Но пък знам, че ако човек не е по професия шивач, той никога не би се загледал в шефовете на нещо. Още повече, ако е прозаичен на пръв поглед предмет като възглавницата.
Виж, аз не мисля, че възглавницата е прозаичен предмет. Много романтичен може да бъде, всъщност. И много практичен в същото време, независимо от противоречието, приятен на докосване и ... литературен, даже. Да си припомним „Записки под възглавката”.
За мен засега е предмет, удобен за игра на пода и за запълване на празното пространство. Проблема е, че ме бият на дама и на скрабъл в български вариант, докато се излежавам на предмета, но .... ще мине време и аз ще стана още по-добра, и още по-добра и ... ще видят те тогава ....
Наскоро си изброявах наум предметите, към които имам особен афинитет. Тук споменах веднъж щипките, сега стана въпрос за възглавниците и засега се сещам за един трети такъв предмет – чорапите. На чорапите ще отделя специално внимание някой друг път, защото сега говорим за възглавниците, а аз малко се отклоних.
За пръв път се впечатлих силно от възглавнички у един приятел, на когото майка му беше ушила едни невероятни декоративни възглавнички-бижута във форми на листа и животни. Тя, разбира се, беше използвала специални платове и пълнеж и мисля, че беше взела кройките от някакво списание. Поради липса на списание, средства, време и желание и най-вече диван, на който да ги сложа, аз взех непотребни платове от мама и дунапрен от опаковки от фирмата и ....
Абе, много съм горда от себе си, защото е много хубаво да си направиш нещо сам, с двете си ръце. Възглавничките ми може и да изглеждат грозновати в очите на другите, но за мен са безкрайно ценни и мисля да си ги пазя до края на живота си :). Ще ги показвам на внуците и ще казвам – „ето това са ми първите ушити възглавници ... ето, как направи първите си стъпки концерна залял цял свят с пухкави, успокояващи духа и тялото, възглавници-уникати и прославил България на пет океана”. :)
Е, може и да изглежда глупаво да правиш сам нещо, което можеш да купиш зад ъгъла за никакви пари, но .... както винаги съм казвала, искам да се върна обратно към природата и от там обратно към простите неща, които са вършили жените в миналото. Мога да си купя и готова пържола, но тази, която съм направила сама е далеч по-вкусна, мога да си купя и готови сладки, но те са по-скоро отвратителни, отколкото вкусни, мога да си купя и възглавници, но .....
Да не говорим, че механичната работа на ръцете успокоява ума. Имах нужда от успокоение и го получих. Едната вечер шия възгланици, на другата играя дама/скрабъл и ... така :)
А компа събира прах в ъгъла :)
и аз обожавам възглавничките.Страст са ми още от детските години.Помня,че тогава имах две любими.Едната беше с розовата пантера Пинко, а другата имаше лице на момиче идве опашки, апликиране върху плата.Когато имах гости първото нещо,което грабваше погледа им бяха именно възглавничките. Веднъж въодушевена от тях реших да си направя възглавница от разноцветни парчета плат.Е, не се получи кой знае каква красота.Но това беше моята възглавница!ТА, смятам,че удоволствието сам да изработиш нещо,с желание, не може да се сравни с това да го купиш.Несравнимо е.
цитирайИ се сещам за номер 1 в класацията ми на любими предмети, който не съм споменала по-горе, сигурно, защото е направо малко извън класацията - книгата.
И като стана въпрос за "направи си сам", сега разбирам защо толкова много ми се пише понякога. Може би искам да си направя и сама книга ... някой ден :))))
цитирайИ като стана въпрос за "направи си сам", сега разбирам защо толкова много ми се пише понякога. Може би искам да си направя и сама книга ... някой ден :))))
непременно!
цитирайНавремето продаваха материали, от които се плетяха възглавнички. Така аз изплетох на една кука от букле две възглавнички, представляващи лъв, подобен на този от самарското знаме и две възглавнички, изобразяващи ретро автомобил. Моите синове ги обожаваха, но от употреба се скъсаха, само една остана.Няма по-хубаво от това, което сам си направиш, защото то обикновенно се прави с много любов и желание за обичани хора и за теб самия. Браво на теб, че се занимаваш и с такива практични неща, когато слизаш от облаците.
цитирайот време на време трябва да слизам от тях .... но, обикновено ми е нужна помощ :))))
цитирайШубето изтри коментарите, които го показват истински!!!!!!!!!:)))))))))))))))))))))
цитирайспомням си чудесна възглавница. ръката ми- а на нея, главата и. май тя бе възглавка на сърцето ми. спокойна нощ.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
