Постинг
26.10.2008 09:06 -
Копнеж
Също като копнежа по реалността на Льо Клезио, който получи Нобелова награда тази година, копнежа по едно човешко същество никога не може да бъде задоволен. То може да лежи в ръцете ти или ти да лежиш в ръцете му, то може да изгаря от любов по теб, точно както ти изгаряш от любов по него и всичко това да не е достатъчно.
Защото искаш да се раздробиш на клетки и всяка твоя клетка да прегърне неговата, да я целуне и да се слеят във едно. Защото искаш твоето съзнание да обгърне неговото, да изрови всеки спомен, да измие със лечебна светлина лошите, да се порадва на добрите и да стане негов съмечтател.
Защото милион целувки не са достатъчни, защото искаш да целуваш до изтощение, да спиш и да целуваш до изтощение, да спиш и .... Тук реалността се намесва, но и тя носи радост, когато носиш онзи неутолим копнеж.
Няма други неутолими копнежи. Всичко материално може да бъде постигнато, порадвано и захвърлено.
От друга страна безграничните копнежи са за безграничните хора. Ограничения човек има ограничени копнежи. Безграничния копнеж го плаши и идва твърде тежък за малката му душа. Не може да го носи в себе си.
Преди да можеш да имаш неутолим копнеж, трябва да рашириш душата си до там, че да обгърне целия свят. Нищо по-малко не би издържало неутолимия копнеж по звездите, духовното слънце и любовта.
Процеса на разширение може да е дълъг и болезнен понякога, но си струва всяка капка кръв и еуфоричен полет над бездната. Процеса може да не е разширение, а припомняне каква широка и светла е била душата ти в крехката младост и колко уверен и силен си бил там.
Имам огромното удоволствие да си припомня мислите и мечтите от късното детство и да ги видя в процес на реализиране. Имам огромното удоволствие да видя себе си като нишка, която минава през годините и човешките бури не късат и не замърсяват блясъка и. Имам огромното удоволствие да си припомня коя съм в действителност и застана зад себе си, със себе си, в себе си ... и да имам подкрепа.
Защото искаш да се раздробиш на клетки и всяка твоя клетка да прегърне неговата, да я целуне и да се слеят във едно. Защото искаш твоето съзнание да обгърне неговото, да изрови всеки спомен, да измие със лечебна светлина лошите, да се порадва на добрите и да стане негов съмечтател.
Защото милион целувки не са достатъчни, защото искаш да целуваш до изтощение, да спиш и да целуваш до изтощение, да спиш и .... Тук реалността се намесва, но и тя носи радост, когато носиш онзи неутолим копнеж.
Няма други неутолими копнежи. Всичко материално може да бъде постигнато, порадвано и захвърлено.
От друга страна безграничните копнежи са за безграничните хора. Ограничения човек има ограничени копнежи. Безграничния копнеж го плаши и идва твърде тежък за малката му душа. Не може да го носи в себе си.
Преди да можеш да имаш неутолим копнеж, трябва да рашириш душата си до там, че да обгърне целия свят. Нищо по-малко не би издържало неутолимия копнеж по звездите, духовното слънце и любовта.
Процеса на разширение може да е дълъг и болезнен понякога, но си струва всяка капка кръв и еуфоричен полет над бездната. Процеса може да не е разширение, а припомняне каква широка и светла е била душата ти в крехката младост и колко уверен и силен си бил там.
Имам огромното удоволствие да си припомня мислите и мечтите от късното детство и да ги видя в процес на реализиране. Имам огромното удоволствие да видя себе си като нишка, която минава през годините и човешките бури не късат и не замърсяват блясъка и. Имам огромното удоволствие да си припомня коя съм в действителност и застана зад себе си, със себе си, в себе си ... и да имам подкрепа.
Описание на това което толкова силно чувствам понякога. Без да съм безграничен човек си позволявам да се отдам на безгранични копнежи. И тогава са безкрайните мигове. Мигове, една отделна вечност наситена с красотата на иначе мимолетно за битуването изживяване, но спрямо което цялото битуване изглежда мимолетно изживяване.
цитирайняма познаване на аза ... ограничени са само тези, които сами се ограничават.
да, целият живот изглежда мимолетно изживяване спрямо някои мигове :)
цитирайда, целият живот изглежда мимолетно изживяване спрямо някои мигове :)
3.
анонимен -
...
26.10.2008 20:56
26.10.2008 20:56
hm,...zashto mimoletno izjiviavane?...az znam nachaloto
a niakoi migove me otdalechavat ot kraia mu i toi se
gubi v bezkrainosta...a azat se opoznava...
цитирайa niakoi migove me otdalechavat ot kraia mu i toi se
gubi v bezkrainosta...a azat se opoznava...
и аз знам началото ... но понякога месеци или години са като мимолетно изживяване в еднообразието си и липсата на нещо истински запомнящо се. края за щастие се губи, да, но няма да се съглася, че Азът се опознава ... в нас винаги ще има нещо неосъзнато, неопознато ... :) ако се хванем за думите, то може да не е в аз-а, а в душата, в цялостната личност или в божественото присъствие в нас, да речем :)
цитирай
5.
анонимен -
...
27.10.2008 10:46
27.10.2008 10:46
"От друга страна безграничните копнежи са за безграничните хора. Ограничения човек има ограничени копнежи. Безграничния копнеж го плаши и идва твърде тежък за малката му душа. Не може да го носи в себе си."
Ей това определено ме размисли :-( Давам си сметка, че докато не го осъзная, не мога да продължа напред от мястото до което съм стигнал...
Благодаря за мъдростта!
цитирайЕй това определено ме размисли :-( Давам си сметка, че докато не го осъзная, не мога да продължа напред от мястото до което съм стигнал...
Благодаря за мъдростта!
6.
анонимен -
Много натруфено
05.11.2008 20:16
05.11.2008 20:16
и показно мислене ,с цел скриване истинското в живота и изграждането на луди химери за собственото аз .което не отговаря навярно на действителноста.Поздрави все пак за смелоста и модата да се прикриваш с натруфени изразни средства ,които издават само твоята посредственост !Смело е наистина и празно !То затова и никой от блогерите не го коментира ,освен себеподобните ти от" избрани"!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186